ИСТОРИЯ И ЗАГАДКИ: КЪДЕ Е БИЛА КУБРАТОВА БЪЛГАРИЯ, КОИ СА БИЛИ БЪЛГАРИТЕ

Наскоро четох в оригинал едно изследване, завършено и издадено в далечната 1908 година.
То е на Ганчо Ценов и се нарича "Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните".
Издадено е през далечната 1908 г.

Мащабът на изследователския труд е огромен, а това означава, че изследването е започнало много, много по-рано.

В него се ДОКАЗВА, че Кубратова България не е била в района на Азовско море, както пише сега в учебниците по история, а по земите на Дакия и Панония, тоест на запад от Карпатите. Във византийските хроники, самите византийци пишат, че Коврат е умрял “на запад”.

На запад от Византия?!

И че с българи, германците са воювали още през 4-5 век. И че Аспарух е дошъл на Онгъла от степите на северното Причерноморие, но след като е бил изгонен на изток от земите на баща си от хуните.

Много, много интересно!

И всичко това цитирано в оригинал от византийските и германските хроники от онова и по-късно време! И от 1908 год. всичко това отива в архива и е забравено, неудобно - ненужно на науката.

Затова именно от Моравия са поканени Светите братя да преведат богослужебните книги на български, който тогава е бил т.н. старославянски или просто словенски език.

А азбуката, позната днес под името кирилица (или поне нейният първоначален вариант), е съставена от епископ Улфила, живял около 310-383 г. в Никопол, векове преди братята от Солун да излязат със своята азбука - глаголицата, която не се е наложила във времето по нашите земи.
Той произхожда от Кападокия в Мала Азия, водейки своето потекло от едно село на име Садаголтина, близо до града Парнас. За това писах по-рано в МАЛКО ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ

През разцвета на българската книжнина в Симеонова България приемат писмото (азбуката) на Улфила и я утвърждават като държавна, и така е до днес, а глаголицата си остава само в Моравия и Хърватско.

Явно това не е изгодно да ни се припомня и затова, като официална позиция на историческата “наука”, се утвърждава версията за историята на нашия народ, която днес учим в училищата. Че са чергарски племена от далечния Изток.
Естествено такава я познавах и аз ... доскоро.

Крива работа е историята, всеки може да я пренапише, и то не съвсем и само от руските и съветските учени, както някои неистово твърдят, а по-скоро от австро-унгарските, каквито са били чехите Иречек и дядо му Шафарик - чешки евреи. Защото, ако се докаже това (макар че то всъщност е доказано отдавна, но се покрива) Унгария и Австрия трябва да си изгубят славното минало, а те са имали претенции и към Трансилвания и Влашко, които са били чисто български, като население и територии в средните векове.

Освен това в труда на Ганчо Ценов се ДОКАЗВА, че Византия не е владеела Солун и дори Одрин по време на инвазията на Аспаруховите българи, и дори в по-ранни времена, и че цяла Македония е била населена от българи, наричани траки в гръцките източници.

ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

1. В 4-6 век бургари са наричали наемната войска от "тракийци", която е служела в крепостите на Европа, защото били перфектни воини, несвързани родствено с местното население. Служили са в укрепен лагер-крепост, наричана "бург", а те затова са наричани бург-áри. Оттам идват окончанията на много европейски градове на -бург. Поради това, че не са им знаели племената, от които са били родом, а те на Балканите са били много, за удобство започнали да ги наричат с едно име - бургари, булгари, което в по-късен етап преминало на българи, поради по-твърдия говор на аспаруховия народ.

А прехода от буРгари към буЛгари е станал поради простия факт, че за да изговорим звука "р" ние трябва да нагласим речевия си апарат, като да кажем "л", но пропускайки въздух през езика си. Някои народи не могат да изговарят някои звуци и се е стигнало до по-лекото буЛгари. А второто "р" е вече след "а" и е по-лесно изговоримо. Опитайте.

Подобен преход от една буква в друга е добре известен факт в лингвистическата наука.

2. В „История во Kpaтце о болгарскомъ народе славенскомъ сочинися и описася въ лето 1792 Спирадономъ Jepcxuмoнaxoмъ“ издадена от В. Златарски в София през 1900 год. четем за владетел Болг:

„О Коладе, третий крал iллiрическiй. По Бладилiи наста третый крал именом Коладъ, в лето отъ сотворенiя мiра 4745 (763 пр. Хр.)

Tой беше весма нечестивъ, золъ, властолюбив, блудник, суровъ и просто рещи всякой неправде отецъ, а най-паче мучитель, немилостивъ. Того ради возлюби его сатана и постави его одесную ceбе, дая ему честь достойною за дела его. Когда се смесиша съ елини и с рiмляие, iллирицы видеша, како они делают комири – iдоли и поклоняются имъ, восхоте и Колад богомъ бити и повеле народу покланятися ему яко богу, а не яко кралю. И роди два сина, имя перваму Болгъ. И когда се роди первий сынъ его Болгъ, повеле всему народу по всей земли его торжествовати, cиpечь праздновати в месяц декемврий 24 дня, ядуще и пиюще, и поюще песни, сиречь „Болгъ се роди Коладе, тойзи вечерь Коладе“ и прочiя, повторяюще многократно помянующе имя Колада, даже и до днесь ест праздникъ той у Болгарiи Аще и крестишася болгари, обаче древнаго того дiаволскаго обичая не забравиша.

Потом уби его Богъ громом, и тако изверже окаянную душу свою. По смерти Коладовы насташа сынове его Болгь и Брем“.

След като разправя за завоеванията на Брем, най-сетне за Болг пише:

„Болгъ же братъ Бремувъ завоева Тракiю, Македонiю, Далмацiю, даже до Белое море и до Римъ. И той бе подобенъ отца своего – мучитель великiи, повеле народовы зватся именем его Болгаре, и от то время назвашася iллирици болгари, а не якоже нецыи мнять, яко отъ реки Волги изыдоша болгары.

„Греки, не имущiи слово буке, не могутъ сказати болгары, но вулгары; а рiмля не, имущiе слово бе, могут сказати болгары“.

Това е за сега най-вероятното обяснение на името българи, защото това име действително се споменава най-напред, дето е действал Болгъ. Дали Болгъ е синъ на Коледа, е работа, която ще се обясни отъ Митологията. „За насъ сега е особено важно, че Болгъ се споменва въ народните песни или, че той е живялъ въ сръдцата на народа.”
И нещо много важно!
В много от древните хронисти българите били наричани готи или гети. При всяко споменаване на готи, гети, авторите уточняват, че това са българите.
Заради имперските цели на Австро-унгарската династия на Хабсбургите, върху историческата наука е оказан огромен натиск и фалшификация, която да докаже, че готите са били германски народ. Въпреки това, изследователите на готите и развитието на германските народи удрят на камък.
Това много добре е описано в книгата на Юлия ХаджиДимитрова "Готи, сиреч Гети" (Gothi, qui et Getae), в която авторката разбива на пух и прах всички вековни усилия на готистите в германската историческа наука.

Готите са били българите. Улфила на българите християни (Арианско направление) превежда библията от древногръцки. Тя се проповядва във всички църкви на християнизираните българи в пределите на Източната римска империя (Мизия). Самият превод на германски е правен от латински. Ако готите са били германи, можеше да направят превода от тяхната Библия. Но езикът им е бил непонятен за германите, самите германи тогава са го наричали склавински.

Та така с нашето име.

Подобно на името "траки" (северни), което гърците дали на племената, населявали земите на Балканския полуостров.

И едно много важно уточнение!

Гърците са населявали само тънката крайбрежна ивица на Балканите. Обособени в множество малки и по-големи селища (полиси), те търгували с местното население от вътрешността и разнасяли стоките си с кораби от един град на друг или в Константинопол. Гърци във вътрешните територии на полуострова не е имало, като трайно местно население. Имало е единични случаи на грък, служител при накой местен велможа или монаси в манастирите. Трябва ясно да се знае, че негръцко, тоест “тракийско”, е било цялото население на Балканския полуостров. Територия, заемана от множество племена, носещи името си от името на реката, край която са живеели или друг етноним. Племена като беси, струмяни, мизийци, келети, шкодриси, дардани, одриси, гети, даки, трибали, макромани и множество други.

Между другото, подобна е историята с генетиката и на населението на северна Италия, преселенци от Северна Европа, предимно германски и дори скандинавски племена. Ако има останало нещо “италианско” на Ботуша, то то е по селата на юг.

Но да се върнем на Балканите.

Негръцки племена е имало и в Пелопонес, и в Тесалия и в цялата, тъй наречена “гръцка” Македония.

Как са изглеждали тези хора?

Ами погледнете която и да е "антична" "гръцка" статуя - така са изглеждали. Високи, снажни и с правилни пропорции, с бради и светли коси, здрави и силни. Всеки мускул - камък! А жените са с правилни пропорции и красота.

Но не си мислете, че всичките тези статуи са от дълбоката древност, показателно наречена АНТ-ичност (на тракийското племе анти). Така странно добре запазени и многобройни, като дори много от тях са намерени по местата си.

А къде са всички постройки от следващите векове? От античността до късното средновековие ни делят едни 950 години - цели десет века!

Къде е всичко това, цялата тази култура десетвековна?

Всички тези народи са живеели уседнало и са търгували с гръцките крайбрежни колонии, защото така е било по-удобно. Защото по море стоката е пристигала много по-бързо, и сравнително безопасно, до местоназначението си. Солун е имал статута на свободен за търговия град, нещо като съвременните безмитни зони. Не е бил пряко подчинен на Византийската столица и много пъти е имал за управител българин. Това го пише в не една византийска хроника, но умишлено се крие от историческата наука.

И след всичко това, като се замисля, най-жалкото е, че всичките тези сведения сега имаме, благодарение на источници, написани от небългари. Това са били хора от вражески на България държави, които са били пристрастни в преценките си и в описанията на историческите събития. А колко по-различно щеше да е знанието ни за историческите събития, ако се бяха запазили нашите, българските, писмени паметници?

=====

И накрая, за пиперлива подправка, ще поместя няколко рисунки от атласа Civitates orbis terrarum, съставен и издаден от George Braun с рисунки на Franz Hogenberg в 1588 година.

В този атлас са представени, чрез рисунки, над 200 градове, предимно от Западна Европа. Интересното в случая са надписите на имената на градовете. Те са написани на латински, изкуствен език, съставен изключително за написване на официални светски документи и бумаги на църквата. По-късно езикът, станал универсален и наднационален, е бил приет и в науката за означаване на имена и процеси в биологията, ботаниката, медицината и физиката.

Та ... Вижте как са се изписвали тогава познатите ни днес градове, и колко добре това илюстрира пряката връзка със словенския език, който е бил в основата на повечето европейски езици, формирали се под влиянието и на латинския.