ШЕКСПИРОВИЯТ ВЪПРОС

До 1709 г. нито в Европа, нито дори в Англия никой нищо не е знаел за “великия гений” на Шекспир. Първите “факти”, тоест печатни твърдения, са се появили чак в 1709 г.!

Обосновка за реалното съществуване на Шекспир и неговото творчество се явява малка забележка в книга, където е казано, че той се е родил в 1564 г. И чак след 1709 г. (145 години след неговото раждане!!!) са се “намерили” някакви крехки сведения за него. Но ако гледаме на тези сведения безпристрастно, то вероятността тези “трохи” да са фалшификат е по-голяма от това, те да са истина. Кому или по-скоро на коя власт е бил нужен “Шекспир от 1564 г.”?

Авторството на произведенията на Шекспир е въпрос, който занимава литературния свят много отдавна.

Не е съхранен нито един ръкопис от известните днес произведения на Шекспир. Известни са четири документа, в които има шест подписа, за които се твърди, че са на Шекспир. При това те се различават. Има предположения, че той е подписван от адвокати, тъй като е бил неграмотен или не особено образован.

Произведенията на Шекспир имат огромен и богат речников запас. Ако в преводите на библията от това време има едва 5000 думи, ако в речника на съвременника на Шекспир, поетът Джон Милтън думите са 8000, то в пиесите на Шекспир специалистите наброяват между 15000 и 21000 различни думи! 

Такъв речников запас може да притежава само много образован човек, аристократ. Защото по онова време само богатите аристократи са имали средства да изучат децата си добре.

Освен това, творбите на Шекспир изобилстват от термини от сфери като морското военно дело, аристократичния лов, правото и философията. Известно е, че дъщерите на Шекспир не са имали добро образование, а едната дори е била неграмотна.

Как е възможно това?

Дори погребението на драматурга не може да се нарече пищно, докато неговите съвременници, драматурзите Френсис Бомонт и Бен Джонсон са погребани в Уестминстърското абатство с големи почести.

Известният театър “Глобус” е построен в 1599 г., а шекспирови пиеси са били представяни и по-рано и не е известно да са се ползвали с някаква популярност.

Уилиам в своето завещание от три страници е описал всичко, което му е принадлежало и сред тях няма нито един ръкопис на негова творба, няма дори една книга. Можем да предположим, че ръкописи е наследила неговата по-голяма дъщеря Сузана, но дори сред нейните наследници няма нищо от драматурга. Тази загадка дори заинтригувала един църковен служител от 18-и век, който обиколил всички частни колекции в радиус от 80 км от родния град на Шекспир, но не намерил нито един ръкопис, принадлежащ на Уилиам Шекспир.

Съществуват множество предположения за автоството на шекспировите произведения, дори се предполага за групово авторство, но това е друга тема.

Важното е, че днес Англия е горда с най-известния и талантлив драматург на всички времена, родното му място се посещава от милиони туристи, а творбите му са издадени на над 80 езика.

НАУКА САКРАЛНА И НАУКА ЗА ПРОФАНИ

1.Историческата наука ни заявява, че ИДЕЯТА НА ИСТОРИЯТА съществува откакто съществува човечеството. Този постулат се оказва недоказан. Самото явление ИДЕЯТА ЗА ИСТОРИЯТА се оказва първото неизвестно.

2.Историческата наука постулира обективност на своето знание. Не съществува нито един точен и независим метод на потвърждение на това твърдение. Реалната практика на обозримото време свидетелства за това, че под маската на обективността винаги и навсякъде се скрива политическа ангажираност. Затова истинската обективност на историята е второто неизвестно.

3.Историческата наука постулира за “материалност” на историческите персонажи. Но ние виждаме, че на хронологическата скала често са разположени герои от литературни произведения. Затова истинските събития, истинските персонажи и истинските дати от живота им са третото, четвъртото и петото неизвестни.

4. Историческата наука постулира своята “научност”. Предмет на тази наука е колосален ХИПЕРТЕКСТ, тоест - сложна писмена конструкция, която е грандиозното обоснование на съществуващия световен порядък. ПОРЪЧИТЕЛЯТ на този огромен писмен масив, обосноваващ легитимността на властта е шестото неизвестно.

5. Историческата наука постулира за “историчност” на историята. Ние виждаме, че тя работи с литературни материали, опериращи с различни алегории - от дати до политически сили и персонажи - и демонстрира определена зависимост от филологията и художественото творчество. Затова “историчността” на историята е седмото неизвестно.

6.Историческата наука постулира за наличие на “исторически принципи”. Но ние виждаме, че под алегорическите литературни названия се крият математически и художествени принципи. Самите тези принципи са още едно неизвестно за историческата наука. 

Така че, обръщайки се към историческите сюжети, ние по същество имаме работа с алегорично уравнение, в което има минимум осем неизвестни. Може ли обикновения читател да реши такова уравнение? 

Видният френски мислител от 20 век Рене Генон (1886-1951), наследството на когото често наричат “най-голямото интелектуално чудо от времето на Средновековието насам”, е автор на много статии за традициите и метафизиката. Една от тях се нарича “Наука сакрална и наука за профани”. В този очерк той разглежда традиционите и съвременните науки. 

Например: 

Традиционната наука физика е наука за природата, а съвременната физика е част от науката за природата. 

Традиционната наука алхимия, и нейният съвременен клон химия, който е част от алхимията. 

Традиционната наука астрология и съвременната част от астрологията - астрономията. 

Ние днес смятаме, че традиционната физика е предшественица на съвременната физика, традиционната алхимия е предшественица на съвременната химия, традиционната астрология е предшественица на съвременната астрономия. И че развитието на науките е прогрес, който е започнал своето победоносно шествие по света от 17 век. 

... 

А се оказва, че съвремените науки са само

клон, част, раздел на традиционните науки.

...

Рене Генон е смятал, че в действителност, човечеството е претърпяло интелектуална деградация. Той е писал, че “... всяка съвременна наука е основана на “останките” на по-древни науки, които като цяло били неразбираеми и отхвърлени, когато са попаднали в “разпореждане” на профаните. 

Затова си струва да обърнем особено внимание на основното различие между традиционните и съвременните науки. 

То се състои в това, че традиционната наука (до 17 век) е изучавала ПРИНЦИПИТЕ, които след това е използвала за обяснението и интуитивното познание на фактите. 

Докато съвременната наука върви по друг път: тя изучава фактите, за да може, на основа на получените данни, да изведе някакви ПРИНЦИПИ. 

Ето как е писал Рене Генон: 

”... от самата невъзможност да се съединят множеството детайли и факти, се поражда неспособността да се изведат към висш принцип и упорит стремеж да започваме всяко ново изследване отдолу и отвън, докато истинска ценност науката ще има само, ако в нея се използва съвършенно противоположен метод.” 

От казаното може да се направи извод, че всяка наука, идваща “от факта” е съвременна, профанна наука - лишена от истинска интелектуална оптика. 

А именно такава се явява историческата наука! 

Тъй като тя се основава на “фактите”, то това означава, че историческата наука се е дистанцирала от изходните научни принципи. Или ги крие, или никога не ги е ползвала. 

Генон пише: 

“Именно по тази причина “науката за профани” може спокойно да се нарече “знание на невежите”, знание на най-ниско ниво, ограничено от най-ниското ниво на реалността, при пълно неведение относно това, какво има отвъд пределите на това ниво. Тази наука няма никаква висша цел и никакъв висш принцип, което би било достатъчно основание за това, да ѝ отредим дори най-скромното, но заето по право, място в общата йерархия на истинското знание. 

Тъй като тя се е затворила в твърде тясна област, в която се стреми да обяви себе си за независима и затова разкъсва всякакви връзки с трансцедентната истина и висшето знание, тази наука притежава само различни по вид илюзорни представи, които не водят до никъде и на са основани на нищо.” 

И тези думи са писани в 20 век! 

И така - ако всяка съвременна наука е имала в миналото своя велика предшественица, то коя е била предшественицата на съвременната историческа наука? Някое учение, съдържащо в себе си основните принципи на историята? Именно принципите, които да осигурят достъпност на истинските знания? 

Такова учение непременно е трябвало да съществува. 

Но ние за него не се и досещаме. 

При това историците преди 100 години са знаели как се е наричала тяхната традиционна историческа наука. 

Във всеки случай, още в 1904 г. историците са цитирали думите на своя велик съвременник, лауреата на Нобелова награда Теодор Момзен: “Историята е част от обширното понятие филология.” 

Нобеловата награда той е получил за “История на Рим” - в номинациите за най-добро литературно произведение и удостоен със званието “Почетен гражданин на Рим”. 

Дали можехме да се досетим за това по-рано? 

Че историята е част от филологията? 

Тоест - изледване на фактите, съдържащи се в литературните произведения. 

Нека не забравяме, че основоположник на съвременната историческа наука е видният филолог Юлий Цезар Скалигер, бащата на Йозеф Скалигер - съставителят на хронологията на историята. 

Именно Юлий Скалигер е разработвал “науката на поезията”, тоест е формулирал принципите, по които са са осъществявали своята хуманитарната дейност поетите и драматурзите. 

Именно неговия учебник “Поетика” са ползвали при създаването на своите безсмъртни произведения неговите велики съвременници, сред които и Шекспир. Именно на тези принципи трябва да се е ръководел и неговия син, когато е създавал своя огромен проект, наречен Световна история. 

Значи принципите на писането на историята са заложени в литературните произведения? И това Теодор Момзен е знаел прекрасно още преди век. 

Това означава, че великата предшественица на съвременната (профанна) историческа наука е била ВЕЛИКАТА ЛИТЕРАТУРА (тоест филологията). В тази велика литература са запечатани принципите, с помощта на които може правилно да се интерпретират “фактите”, “датите” и “персонажите”, които са разположени в хронологическата скала. 

И тъй като тези принципи са възприети в историческата практика чак през 16 век, за историческа наука можем да говорим единствено от това време насам. Всички литературни произведения, писани преди това, не могат да бъдат смятани за надеждни исторически документи, тъй като те съдържат в себе си множество алегорични моменти, художествена измислица, преукрасяване и често са в интерес на силните на деня. 

ТЕ НЕ СА ПИСАНИ С ИДЕЯТА ДА ПОСЛУЖАТ НА НАУКАТА ИСТОРИЯ. Такава наука тогава просто е нямало. 

Политически интереси има и е имало винаги, но в по-модерни времена се е смятало, че историята все пак трябва да се подчинява на определени принципи, които да представят вярната (поне като цяло) историческа правда.