НЯМА ПИСМЕНИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ПО-РАННИ ОТ 12 ВЕК.
В представите на съвременния човек думата "древност" обикновено се асоцира със събития, по-ранни от 5 век от новата ера, например, или изобщо преди новата ера. "Дълбока древност" - това е по-рано от, да речем, 10 век преди новата ера. "Най-дълбока древност" е вече отвъд пределите на второто хилядолетие преди новата ера.
Разпространената днес привичка именно към такива времеви мащаби се явява едно от сериозните психологически препятствия за възприемане на новата, скъсена хронология на историческите събития. Но това, станало обичайно днес, психологическо запълване на думата "древност" със много столетия и дори хилядолетия, не е възникнало от самосебеси.
И не толкова отдавна.
Това е резултат от изкуствено внедряване в нашето съзнание през последните 300 години на Скалигеровската, силно удължена хронология на историческите събития в света.
Съвременната хронологическа подредба на историческите събития е съставена през 16 век и завършена в 17 век от двама французи от еврейски произход:
Видимо самата идея за "твърде дълга писмена история" е легнала на подготвена почва на естественото човешко уважение към родовата памет, към своето генеалогично дърво. Може да разберем чувствата на човека, стремящ се да надникне в далечното минало на своите предци. Колкото по-назад във времето вижда, токова по-високо е нивото на личното му самоуважение. Особено ако това е коронована особа, каквито особи обикновено са поръчвали генеалогически изследвания. А често, поради липса на древна родова история, просто са съставяли наново такава или фалшифицирали съществуващата.
Новата хронология на историята оформя друга психологическа картина на възприемане на древността. Сега думата "древност" трябва да се свързва с 15-17 век, тоест със събития преди 300-400 години, което не е никак, ама никак малък период. Изразът "дълбока древност" трябва да се отнесе към събития от 13-14 век. А "най-дълбока древност" - това вече е 11-12 век. Преди 10-11 век настъпва епохата на мълчание на писмените документи. От тези времена липсват каквито и да е писмени свидетелства - на хартия, на пергамент, на папирус, на камък, на кожа.
Тоест понятията за древност остават в нашия лексикон, но се напълват с друго съдържание.
Тези епохи се приближават съществено към нас. Мащабът на времевия период силно се съкращава. Трябва да приемем, че опирайки се на писмените източници, ние може да надникнем в миналото назад във времето, но не толкова назад, колкото сме си мислили досега. Повечето от събитията все пак са се случили, но не толкова отдавна и не винаги в географските места, за които науката е твърдяла досега.
Съвременните достижения на астрологическата наука доказват, че астрономическите и математически методики на изчисление на събитията, описани в историческите хроники, които са ползвали двамата френски учени, са били твърде неверни. Това е довело до голямо изместване твърде назад във времето на цели епохи исторически материал.
Освен това е установено, че през 17-18 век съзнателно са унищожавани огромно количество оригинални писмени източници, в резултат на което, събитията до края на 16 век са съзнателно фалшифицирани и подменени с ново съдържание.
Тази деятелност е продължила с неотслабваща сила почти 200 години. Особено старателно са унищожавани писмените източници от неотдавнашните тогава 15-16 век.
И затова днес не може да се надяваме, че в ръцете ни може да попадне подробна летопис, написана от очевидец на събитията от 16 век, в която правдиво да се разказва кое как се е случило в действителност. Разминаването в детайлите за събитията, описани в хрониките на различни автори от различни националности, до голяма степен пречат на съвременните изледователи да възстановят истинските събития или поне да предложат хипотези за тях.
В историята има ясна граница - първата половина на 17 век.
Всичко, което се е случило след нея, тоест по-близо към нас, ние знаем достатъчно добре. Във всеки случай, започвайки от края на 18 век. А какво се е случило преди нея, историческата наука знае доста зле. Тази граница - първата половина на 17 век - е възникнала изкуствено. Тя не се явява резултат от естествено забравяне на информацията. Нейната следа в скалигеровата версия на хронологията на историческите събития - това е границата между "мрачното средновековие" и "новото време". Според съвременните исторически изследвания на група учени - математици и аналитици, тя отделя "правилната по-нова история" от "неправилната" - тази от древността.
Историците от скалигеровата школа, а друга школа за историята на древността и средновековието просто няма, се явяват специалисти по фалшивата (или неправилната) скалигерова версия и само по нея.
Днес е прието за аксиома, че скалигеровата версия и реалната история сякаш са едно и също нещо.
Както днес рабираме, това е невярно.
Историците, смятащи, че изучават "древната" и средновековна история, всъщност анализират не реалността (чрез дошлите до нас от древността документи), а изкуствен свят, приказен фантом-мираж, създаден от историците и редакторите в 17-18 векове. Днес историците ползват изменени и отредактирани в 17-18 векове текстове, погрешно смятайки ги за "оригинални древни първоизточници".
Историците прекарват целия си живот, потопени в изкуствения исторически свят. Те не подозират, че "виртуалната реалност" е измислена от техните отдавнашни предшественици, историците от скалигеровската школа от 17-18 век.
ПОДМЯНА НА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗПИСВАНЕ НА ДАТИТЕ В ДРЕВНОСТТА
До към края на 17 век, при изписването на датите, римската цифра Х, тоест "десет", в латинското обозначение за век (например XI век) е била начална БУКВА Х на името на Христос (по гръцки). Затова, първоначално, съкращението "XI век" е означавало просто Христос първи век, или първи век от Христа. При това БУКВАТА Х са отделяли с точка от следващите ЦИФРИ, тоест са писали X.I, X.II и така нататък. Х е било първата буква от гръцката дума за Христос - Χριστός.
Точката е служела да отделя първоначалната буква от цифрата след нея.
По този начин, започвайки от Въплъщението на Исус Христос, хората започнали да отчитат годините в новата ера, което е закономерно след християнизацията в Европа.
Всички дати в тази ера записвали, започвайки с името на Исус Христос Ἰησοῦς Χριστός (което било напълно логично и абсолютно необходимо) с буквите "X" за века и "I" за годината.
Работата е там, че римската цифра I, тоест "първи", в обозначаването с арабски цифри на годината 1255, например, в първоначалното си изписване е била с първата буква на името Исус. Затова изражението "I.255 година" в това далечно време означавало просто "от Исус 255-а година".
Почти до края на 17 век се е съхранявала традицията датите да се изписват във вида:
X.три цифри(за век) и I.три цифри(за година).
Например: Х.II - втори век и I.255 - 255 година от Христа.
Така, отделяйки с точка първите букви от името на Исус Христос от останалите три цифри, са обозначавали датите и годините. Понякога вместо I са изписвали J.
Ето множество примери за това, как са отбелязвали датите преди годините на Реформацията и Ренесанса, които са важен период за хронологическата фалшификация, предприета в огромен мащаб.
Виждаме, че на някои от гравюрите сместо голяма буква I е изписана малка буква i.
А че това са букви е извън всякакво съмнение.
Тук годините са изписани дори въобще без буквата пред тях.
Тук съм събрал огромна колекция от такива изписвания на датите - извадки от гравюри, документи и стенописи.
Един от главните методи за фалшифициране на хронологията на историята бил много прост. Първата буква Х (тоест Христос) хитро обявили за "десет" в изписването на века, а първата буква I (главна i - тоест Исус) обявили за обозначаване на "хиляда" в изписването на годината. В резултат на този метод на фалшификация, огромни масиви средновековни събития от 11-17 век "заминали назад във времето" с примерно 1000 години. Така е възникнала фантомна "древна" история.
Кому и защо е била нужна тя?
Смисълът на историческите събития занапред се е променил тотално, което е било в услуга на новоформиращата се управляваща класа на западна Европа през 17 век. Тогава, когато тепърва са започнали да се формират познатите ни днес "велики" кралства Франция, Германия, Италия, Испания, Англия, Холандия, Дания и т.н. тяхната управляваща класа неочаквано и внезапно придобила своята "могъща и велика древна история" на славни битки и велики деди.
НЕ Е ИМАЛО РИМСКА ИМПЕРИЯ В ДРЕВНОСТТА, ИМПЕРИЯТА Е БИЛА САМО ЕДНА - ВИЗАНТИЯ (РОМЕЙСКАТА ИМПЕРИЯ). МИТЪТ ЗА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ СЕ ФОРМИРА СЛЕД ПАДАНЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ ПОД ТУРСКА ВЛАСТ В 1453 Г.
Империята по средиземноморските брегове е била само една, това са владенията на ромейските династии, които днес наричаме Византийска империя. Не особено популярен е фактът, че Константинопол е завладян от османските войски доста по-късно от останалите земи на ромейската империя. Столицата на Византия е покорена едва близо 100 години по-късно от първите победи на османско-атаманските войски (понятието турци тогава на е било познато на никого, защото се е формирало много по-късно) над Византия. Самата дума Византия пък е термин от 16 век. По време на нейното съществуване са я наричали просто Империята. Че то друга е нямало - една е била империята!
Когато е бил завзет Адрианопол (днешен Одрин) в 1366 г., той за дълго става столица на османските владения. Преди това столицата на османлиите е бил град Бурса. През този дълъг период, управляващата прослойка и богатата аристокрация на Византия панически се изнася на запад, завличайки със себе си всичко, което може да качи на кораби.
Усилената изселническа вълна се е осъществявала през пристанищата на непревзетия още Константинопол. Бягали са на запад знатни родове, търговци, висше духовенство, както и много авантюристи. Знаем, че още от времето на Латинското кралство, просъществувало десетки години, богатата прослойка на Византия е укрепила връзките си със западните херцогства и графства. Особено с тези на Апенинския полуостров. Многобройните набези на града от западната аристокрация, които сега са ни известни като кръстоносни походи, са ограбвали византийската столица и са изнасяли несметни богатства в Пиза, Венеция, Неапол и Рим.
Тези богатства са били основата на разрастващата се мощ на малките тогава републики, които обаче са притежавали мощни флотилии. Тези флотилии са свършили добра работа, изнасяйки богатствата на западащата Византия и през 15 век, когато залезът на Империята е карал хиляди хора панически да напускат града.
Заселвайки се по земите на днешна Италия и Испания, а и чак в Холандия, тези хора са били гръбнака и финансовия донор на усилващите значението си малки крайморски републики.
Околностите на малкият тогава Рим са били известни с това, че там са се извършвали траурни церемонии и богослужения. Градът даже не се е казвал Roma, а Capitolia, поради това че е бил заселен на едноименния хълм.
Пристигналото от Константинопол висше духовенство е поискало да му бъде разрешено да построи свои сгради на хълма до една от големите извивки на река Тибър. Така се основава големият ансамбъл от жилищни и религиозни сгради на една от най-потайните и властни общности в света - Ватикан, която сега има дори статут на държава.
Между другото, днес Италия е единствената държава в света, която има свое посолство в друга държава, което се намира в рамките на собствената ѝ столица. Това е посолството на Италия във Ватикан.
Ватикан прибира награбените несметни богатства от западащия Константинопол, като сградата на наричаният сега "Дворец Сант Анджело" се оформя, като добре охраняваната съкровищница на първите папи на новосформираният западен християнски свят. Преди това сградата е била театър, който тогава са наричали цирк (заради кръглата си форма - circle).
Основната борба тогава е била за авторитета на църквата, както и респективно за авторитета на новите богати управници на Рим, Венеция, Падуа, Флоренция, Генуа и т.н.
Огромното желание на всички пристигнали богати и знатни велможи на Византия е било да се опитат да възстановят величието на загиналата империя на новото място. Така те са искали да покажат кои са и каква империя представляват. Започнало е огромно строителство на величествени и знатни сгради от камък и мрамор, акведукти, широки пътища и храмове. Много от каменните и мраморни украси са пристигнали от Константинопол, а други са пресъздадени отново от местните и надошлите от Константинопол майстори. Рим, също като Константинопол, започнал да се застроява "на седем хълма".
Така постепенно се формира митът за славните времена на "римската" империя и нейните многобройни легиони, "сенатски диспути" и "геройски завоевания".
Изледователи са установили, че проутият Колизеум е строен като развалина, така е бил замислен още от създаването му. Има редица доказателства за това, които няма да излагам тук. Ще спомена само, че при скорошни ремонтни работи, учените установили, че камъните в градежа на стените му, са със "следи от вековете" по всичките си страни. Тоест, тези камъни са били "състарявани" преди да бъдат използвани за градежа. Нито един от тях не е запазен цял и съхранен в тази си страна, която е "била векове" в мазилката.
Строителство на Колизеум стартира през 16 век върху останките на старо селище, а не както се твърди, че Нерон пресушил за целта малко блато. Над един от страничните му изходи има мраморна плоча, на която пише, че през седмата година на управлението папа Пий VII (1800-1823 г.) е дадено началото на обновлението на руините на амфитеатъра на Флавиите.
Ангел с пергел и строителен ъгъл показва пректа за Колизеума. Обърнете внимание - "незавършен" е бил още по проект.
Амфитеатърът е бил построен по подобие на Константинополския, който сега преставят на туристите, като южната част на прочутият "хиподрум" в центъра на града, срещу катедралата Света София.
Но за разлика от него, на римския Колизеум е било абсолютно невъзможно да са се провеждали описваните "морски битки", тъй като под него няма изградени хидро-технически съоръжения, а просто едни коридори от тухли. Докато на южната страна на Константинополския е имало допълнителна площадка, под която е имало естествен извор с обилен капацитет. Останките от нея личат и днес, като на това място има дори детска площадка. Тази вода и днес постоянно наводнява основите му и е проблем за властите. Тази постройка е изобразена на няколко средновековни гравюри.
А до площада пред катедралата Света София е имало двоен параден път, с поставени колони и обелиски по средата, на който са се провеждали паради на войски и други празненства.
Митът за "разрушен стар хиподрум" се сформира чак след падането на Константинопол под османско владичество, което е било в интерес на Ватикана и на властта в Рим. А че там наистина са разгрявали жребците си султанските велможи е изобразено на множество гравюри и стенописи.
Ето как изглеждат подземията на Колизеум. Вижда се че там водата е можела да си изтече, откъдето си поиска и нищо не можело да я задържи.
А така изглеждат камъните, които са положени в стените на Колизеума. Те са очуквани да изглеждат старинни отвсякъде, тоест и тази тяхна страна, която е навътре в стената. Това днес се е установило, когато се правел ремонта и са се ползвали и старите камъни.
В миналото, когато е строен Колизеум, те са били "състарявани" още преди да бъдат положени в градежа. Естествено, за да бъде по-удобно да се работи с тях, без да се налага да се поставят специално, което би забавило градежа.
Кой прави така с нова сграда, освен ако не иска тя да изглежда старинна?
В заключение може да се приеме, че "руините на древен Рим" са строени като своеобразен "дисниленд" през средните векове.
НЯМА ДРЕВЕН РИМ, ГРАДЪТ Е БИЛ ЖАЛКО ПОДОБИЕ НА ГРАД В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ.
НЕ Е ИМАЛО ДРЕВНА ЕЛАДА, ВСИЧКО КОЕТО СЕГА ВИЖДАМЕ Е ОТ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
Нека разгледаме тази карта от 1606 г. и как е изобразена южната част на Гърция и полуостров Пелопонес.
От нея разбираме, че Османската империя не е проявявала особен апетит към южните засушливи земи на Балканския полуостров. Тази недружелюбна част на Балканите не е била интересна и за Византия, която е разпростряла великите си цивилизационни процеси в едни по-благоприятни ширини. Знаем кои.
А и там Османците е трябвало да се съобразяват с мощната и опасна флота на венецианци, генуезци и пирати, макар някои от пиратите да са били мюсюлмани.
Именно поради това, областите около Атина през средните векове са имали възможност да развиват християнски образ на живот. Построените на хълма над града храмове са били християнски, като най-величествен е бил този на Богородица. Сега представят историята така, че по времето на Византия превърнали езическия древен храм в християнски, но истината е, че той е построен през средните векове. Бил посветен на Атина Партенос, което на гръцки означава ... Атина Непорочната (това да ви напомня за една друга непорочница?).
Много други християнски църкви официалната наука сега представя като антични храмове, приспособени по-късно на християнски църкви. Странното е това, че много от тях сякаш са "запазили" имената си от езическите времена. Например църквата Св. Димитър е "била" по-рано храм на Деметра. За Партенона историческите сведения през средновековието са в пълно мълчание. Известно е, че славяните, които жиеели тук и в Пелопонес, напълно откъснали през 10 век тези територии от Византия, така че "никой византиец и не смеел да припари по тези места". В тези години за "гръко-елини" и помен не е имало.
Има съхранени фотографии, на които ясно се вижда, че след падането на Османската империя се разгръща мащабно строителство - по-скоро прочистване на хълма Акропол от всички християнски и мюсюлмански останки.
Виждат се сипеите от разчистен материал.
Турска наблюдателна цитадела до храм.
На някои от тези снимки се вижда, че "античния" храм и турската джамия в съседство имат общ постамент и са изградени от един и същ материал. Но английските ценители на "античността" разчистват всичко и оставят хълма да изглежда "античен" и готов за туристи, които не след дълго нахлуват в Гърция.
ДОРИ СПОРЕД ОФИЦИАЛНАТА ИСТОРИЯ "ИЛИАДА" И "ОДИСЕЯ" СА ПИСАНИ 650 ГОДИНИ СЛЕД СЪБИТИЯТА В ТЯХ И 150 ГОДИНИ СЛЕД СЛЕПИЯ ОМИР
Знае се, че Омир е бил сляп. Написано е, че е живял 400 години след описваните в неговите "песни" събития. Той не е писал нищо, а е пеел, рецитирайки истории, различни по съдържание, които знаел "наизуст". Огромният труд "Илиада" днес е отпечатан на 700 страници със ситен шрифт. Такъв огромен фактически материал се твърди, че Омир е знаел наизуст?! 150 години след смъртта му събират от различни "певци", които също помнели поемата, всички истории и издават "Илиада" и "Одисея".
Досещате ли се вече кога е станало това? Със сигурност книгопечатането вече е съществувало.
Защо съм толкова уверен ли?
Кажете ми колко стада с овце (всъщност не - агнета) ще са нужни, за да се напише Илиада, а за колко години труд на стотици писари - дори не ми се мисли. При това КОЙ ще го пише, та нали тогава манастири е нямало! Кои школи и къде са били те? Защото имаме само надписи върху мрамор.
ЕГИПЕТ Е БИЛ ХРИСТИЯНСКИ И Е БИЛ ГРОБНИЦА НА ИМПЕРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ
Замисляли ли сте се защо повсеместно в християнския свят има "езически" египетски обелиски, поставени на централни места по градовете на Европа?
Християнски православен кръст на ленената роба на мумията на Тутанкамон.
Надгробна плоча с кръст в храма на Луксор.
Православен кръст на гърба на колосите на Мемнон.
Експонат в Каирския музей с православен кръст.
ПИРАМИДИТЕ В ГИЗА СА СТРОЕНИ ОТ БЕТОН ЗА СЪКРОВИЩНИЦИ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
Снимки от върха на Хеопсовата пирамида
КИТАЙ НЕ Е ДРЕВЕН, А СЕ Е УДРЕВНИЛ С ПРЕПИСАНА ОТ ЙЕЗУИТСКИТЕ МОНАСИ ЕВРОПЕЙСКА ИСТОРИЯ
ВАВИЛОН Е ДРЕВНОТО ИМЕ НА КАЙРО В ЕГИПЕТ
НЯМА ТЪМНИ ВЕКОВЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО, ТОГАВА СЕ Е ЗАРОДИЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА В ЕВРОПА
ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ СЕ ФОРМИРАТ СЛЕД РЕФОРМАЦИЯТА ПРЕЗ 15 ВЕК.
МАКЕДОНСКОТО КРАЛСТВО Е СЪЗДАДЕНО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ КАТАЛУНСКИ ПИРАТИ ПРЕЗ 15 ВЕК НА ДАРДАНЕЛИТЕ
КАТЕДРАЛНИЯТ ХРАМ "СВЕТА СОФИЯ" В ИСТАНБУЛ ВСЪЩНОСТ Е БИБЛЕЙСКИЯТ "ХРАМ НА СОЛОМОН", ЗА КОЙТО НИ ПРЕДСТАВЯТ ДНЕС ТОЗИ В ЙЕРУСАЛИМ.
ДРЕВНИЯТ "ЙЕРУСАЛИМ" ВСЪЩНОСТ Е КОНСТАНТИНОПОЛ. ХРИСТОС-АНДРОНИК Е РАЗПЪНАТ НА ХЪЛМА БЕЙКОС ПРИ БОСФОРА НА 20 МАРТ 1185 Г.
Йерусалим в превод означава "Тук ще получа смирение". Това е понятие, а не име на град. Йерусалим е ставал един или друг град през вековете. Събитията с Христос, описани в Библия, са се случили на бреговете на Босфора, на азиатската му част в град Йорос (Йорос-Салим). Андроник - Христос е разпънат на хълма Бейкос на 2 км от града. Сега там е место за поклонение на Свети Юши (тур. Hazret-i Yuşa Türbesi).
Разгледайте няколко картини, изобразяващи разпъването на Христос. Обърнете внимание на тучния пейзаж, изпълнен със свежа растителност, огромния воден басейн на заден план - река или море. На всички тях днес се опитват да ни убедят, че е била рисувана река Йордан.
На някои от картините хората са облечени топло, с тюрбани на главите, войниците са с доспехи от средните векове.
Върнете се нагоре и разгледайте отново разпятията на Христос. Минете надолу и разгледайте и останалите картини с разпятия. Обърнете внимание на колко много от тях на заден план е изобразен морски залив, пролив но не и река. И след всичко това историците искат да ни убедят, че е нарисувана жалката днес река Йордан в Израел?
Историците казват, че картините са били фантазии на художниците. Те не са познавали епохата и рисували от натура, от модели в съвременното им облекло. А дали ние днес знаем по-добре от тях къде, как и кога се е случило всичко това? И интересно ние откъде сме разбрали как са се обличали и какво е било въоръжението на "римските" войници. И дали това не е била униформата не на "римските", а на ромейските войници?
Разгледайте крепостта на град Йорос на Босфора и комплексът за поклонение на Юши (Юша, Исус) на хълма Бейкос.
В КЬОЛНСКАТА КАТЕДРАЛА СА ПОГРЕБАНИ ТРИМАТА ВЛЪХВИ
БОГОРОДИЦА Е РОДЕНА В КРИМ И УМИРА ТАМ
Крим, Марьям-Дере - в този Свято-Успенски манастир изживява последните си години Мария Богородична
ЙЕРУСАЛИМ В ДНЕШЕН ИЗРАЕЛ Е НАБЕДЕН ЗА “ЗЕМЯ ОБЕТОВАНА” ПРЕЗ 18 ВЕК. НА МЯСТОТО НА АРАБСКОТО СЕЛЦЕ ЕЛ-КУДС ЗАПОЧВА ДА СЕ ИЗГРАЖДА ДНЕШЕН ЙЕРУСАЛИМ.
Днес в града няма сграда по-ранна от 18 век.
ПОСЛЕДНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ НА ЕГИПЕТ, МАМЕЛЮКИТЕ, СА БИЛИ ХРИСТИЯНИ, КАЗАЦИ ОТ КАВКАЗ
ГРОБНИЦАТА НА ТУТАНКАМОН В ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ФАЛШИВА НАХОДКА ТАМ, НО НЕ И МУМИЯТА МУ
В СИБИР ДО 18 ВЕК Е СЪЩЕСТВУВАЛА НАЙ-ГОЛЯМАТА ДЪРЖАВА НА ПЛАНЕТАТА - ТАРТАРИЯ
Както съвсем обширно е описано в Английската Енциклопедия от 1771 г. Grande Tartarie е била най-голямата държава на земното кълбо.
На снимките са показани флаговете на различните части на Тартария, както и описание на облеклото и други данни за нея.
КИТАЙСКАТА СТЕНА Е ПОСТРОЕНА С БОЙНИЦИ, ОБЪРНАТИ НА ЮГ
На много места китайската стена има бойници за защита, изградени само на южната ѝ страна, тоест към днешен Китай.
На други места стената има бойници и от двете страни. Аз не виждам смисъл от толкова огромна и времеемка работа, при положение, че врагът ти е от едната страна на стената. Премине ли от другата, на теб няма да са ти нужни бойници въобще.
Ако погледнете, обаче, на бойниците като на стени, а не като на защитни съоръжения, а на стената като на път, а не като съоръжение за защита - представата ни се изменя кардинално.
Китайската "стена" е била пътно съоръжение, преминаващо по върховете на планината, свързващо обширни труднодостъпни райони по най-краткия път.
Това обяснява и непонятните разклонения на съоръжението, които са необясними от военно-стратегическа гледна точка.
Очевидно е, че има участъци, които са построени в по-късно време. И те са основната забележителност, която показват на туристите.
ХОЛАНДСКИТЕ ОБЕДИНЕНИ ЩАТИ СА ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ 17 ВЕК
СЛАВЯНСКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ Е ДОСТИГНАЛО ОСТРОВИТЕ АНГЛИЯ И ИРЛАНДИЯ НА ЗАПАД И ЯПОНИЯ НА ИЗТОК
УПРАВЛЯВАЩАТА КАСТА В ИНДИЯ Е СЪСТАВЕНА ОТ БЕЛИ ХОРА ОТ СЕВЕР
УПРАВЛЯВАЩАТА ДИНАСТИЯ НА КИТАЙ Е ОТ БЕЛИ ХОРА ОТ СЕВЕР
ВСИЧКИ КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ СА БИЛИ ЗА БОГАТСТВАТА НА КОНСТАНТИНОПОЛ
ВСИЧКИ ИТАЛИАНСКИ РЕПУБЛИКИ СЕ ЗАМОГВАТ ОТ ПЛЯЧКОСВАНЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ
ВЕЗУВИЙ Е НАКРИЛ ПОМПЕЙ И ХЕРКУЛАН ПРЕЗ 1631 Г., НА 16 ДЕКЕМВРИ.
На последната оцветена гравюра дори е написана 1630 г.
ПЕТЪР I ЗАВЛАДЯВА РУСИЯ ОТ СЕВЕР С ВОЙСКИ НА ЗАПАДНА ЕВРОПА И ПОСТАВЯ СВОЯТА СТОЛИЦА НА НЕВА С НЕМСКО ИМЕ, ДАЛЕЧ ОТ ТОГАВАШНАТА СТОЛИЦА НА МОСКОВСКОТО ЦАРСТВО МОСКВА
Петър I е син на София, една от дъщерите на предния руски император Алексей Романов, с корфюрста на Бранденбург Фридрих Вилхелм. С въоръжената подкрепа на западно-европейските княжества, Петър узурпира руския престол, сваляйки от власт законния наследник чичо си Иван. Братята на майка му, Фьодор и Иван, са лукаво обявени за хора със силни психически отклонения, заточени в манастир и тайно умъртвени. Официалната история, силно редактирана от Романови, представя Фьодор, Иван и Петър за братя, а майката на Петър - за тяхна по-голяма сестра.
Самозванецът Петър успява с пруските войски да завладее северозападната част на Европейска Русия. Останалата част от Великата Ординска Империя се е простирала на Изток от Волга и обхващала цяла Северна Азия (която днес знаем като Сибир). Границата на узурпираните от Петър земи е минавала трърде близо до Москва и затова той решава да устрои нова столица, която нарича по немски Петерсбург в блатистото устие на река Нева в Балтийско море.
С това западната Свещена Римска Империя си осигурява плацдарм за завоюване на речните пътища в дълбочина и за бъдещо черпане от несметните ресурси в дълбините на евразийския континент.
Разполагайки столицата си на Балтийско море, Петър си осигурявал безпрепятствено бягство, в случай на нападение от страна на войските на законната империя - Московска Тартария. Доказателство за това е и фактът, че той никак не се е боял от нашествие от Запад. Шведските флотилии дори са пазели в кордон входа на Финския залив.
В покрайнините на града построяват дворците си наследниците от фамилията Романови (ROMA-NOVA, както са се изписвали на латиница). Тези дворци те наричали по немски образец - Петерхоф, Екатеринхоф и Ораниенбаум.
Петър въвежда "крепостното право", което превръща на практика всички селяни в роби на богатата чуждестранна аристокрация. Напълва страната с чуждестранни учени, търговци, преустройва войската по западен образец. Въвежда в облеклото на мъжете дамските клинове, панделки и финтифлюшки. Задължава всички мъже да си обръснат брадите и да ходят "като жени" - голобради, по западен маниер. Петър не знае руски и през целия си живот разговаря с придворните си на немски. Задължава всички да го наричат "Майн хер" и мрази народа, когото управлява. Най-известната му фраза се изречена пред холандския посланик: "Трябва да превърнем скотовете в хора".
В създадената Росийска академия на науките от 40 професори само 3 са руснаци. Всички останали са немци.
Трима немски историци написват историята на Русия, като я редактират до неузнаваемост.
Единствено бележитият учен Ломоносов е воювал за това, руската култура, наука и история да е дело на руски учени.
Едва след разгрома на войските на Велика Тартария, Романова Русия получава възможност да изпраща в каторга неудобните на властта в Сибир. Преди това всички заточения са били на север - на Соловецките острови.
ЗАЩО НАПОЛЕОН ВОДИ ВОЙСКАТА КЪМ МОСКВА, МАКАР СТОЛИЦАТА ТОГАВА, СПОРЕД ОФИЦИАЛНАТА ИСТОРИЯ, ДА Е БИЛА САНКТ-ПЕТЕРБУРГ?
ВОЙНАТА ОТ 1812 г., ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ, Е БИЛА СВЕТОВНА ВОЙНА.
Наполеон и Александър I са воювали заедно срещу Московска Тартария (чиято столица тогава е била Москва), последната голяма държава, останка от Великата Ординска Империя. Запазена е преписка между двамата преди и по време на войната, в която Наполеон нарича Александър I "братко мой", и в които му се извинява, че не е дал нему правото пръв да влезе в победената Москва.
А столицата на Московска Тартария се е отбранявала, а не както твърди официалната история, че е "била напусната от войските на Кутузов". Те са държали обсадата, и с напускането си, са открили пътя на наполеоновите войски, за да може Наполеон да воюва със защитниците на Москва, както е било договорено и за каквото той е бил нает. Намерението му е било след завземането на Москва, с помощта на войските на Александър I да премине Волга и да завладее Индия.
Когато наближава Москва, той чака 3 дена, за да се изтеглят романовските полкове на Кутузов, преди да навлезе в града. Както е известно, Москва, е подпалена, но едва след влизането на наполеоновите войски. Докато те са разквартирувани из града, методично взривяват различни части от московския кремъл, големи катедрали и войскови складове. С грандиозния пожар, който е последвал, са унищожени много ценни свидетелства от великата мощ на старата столица, ненужна на новата прозападна власт.
Наполеоновите войски достигат до река Волга, но получават отпор от множеството конни казашки и калмицки войски. Жестоките студове на настъпващата зима принуждават Наполеон да предприеме пораженския поход на запад, придружен с огромни загуби в наемната му войска.
Но основната мисия, за която е бил повикан е била изпълнена. Москва е престанала да бъде столица на Московска Тартария и е преминала най-после във владение на Росийската държава на Романови, които вече обявили себе си за Императори. В чест на тази победа са издавани немалък брой медали, на които двамата императори са един до друг, има дори медал за успешното оттегляне на войските от театъра на бойните действия. Наполеон е бил на особена почит сред дворянските и търговските среди на Росийското общество. Френският език не само не се намразва, а дори става официален "дворцов" език на руския прозападен елит, на руското дворянство и интелигенция.
Кардиналното заключение е следното:
Наполеон, с неговия военен талант, е бил нает от източния клон на Свещената Римска Империя - Олденбургските Романови, за да им помогне да покорят последният къс от старата Тартарска империя, а именно Московска Тартария, със столица Москва. Именно затова наполеоновата армия се насочва към Москва, а не към столицата на Росийската "империя" Санкт-Петербург. Романовската династия и Петър I в частност, не са могли да управляват в Москва и затова създават нова столица край река Нева на Финския залив. Оттам е било най-удобно и единствено възможно да се воюва с Московското царство. Завоюваните земи те наричат с името Росийска империя, като продължават покоряването на сибирските земи на изток в следващите векове.
В същото време, оттатък океана, Северо-американските съединени щати са воювали с войските на Великобритания за установяване на господство на континента. Тази война е известна като Англо-американската война през 1812-1815 г. Това определя характера на т. нар. Наполеонови войни, като една световна война за разпределение на територии и сфери на влияние след окончателния разпад на Великата Ординска империя. Именно благодарение на тази война богатите еврейски фамилии на Европа успяват да установят тотално господство на капиталовия пазар и установяват силното банково влияние над целия свят.
НЕМСКИЯТ ЕЗИК СЕ ФОРМИРА ОТ МАРТИН ЛУТЕР ПРЕЗ 16 ВЕК, А НОРВЕЖСКИЯТ - ПРЕЗ 20 ВЕК
ДО 15 ВЕК ЦЯЛА ЕВРОПА Е БИЛА КОЛОНИАЛНА ПРОВИНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА ИМПЕРИЯ - ТАРТАРИЯ
Европа в това време е била изпъстрена с множество малки графства, херцогства и княжества. Всички те са били васални на голямата империя на Изток, която те наричали Тартария. Всички те плащали данък на императора под една или друга форма. Едва с отслабването на централната власт, на запад се формира движението на Реформацията, което под формата на религиозно реформаторско течение, създава условия за отхвърляне на имперската зависимост.
Новосформираните местни държавни образувания първоначално са се обединили в "Свещена" европейска "римска" империя, а в последствие са се разделили на отделни държави. Думата "римска" е означавала "военна". Всички по-големи градове са имали военни гарнизони, наричани roma и затова много градове имат ROMAN в името си. Така постепенно се формира мита за изчезналата "Римска империя", изпратена назад във времето с 1000 години, за да се тушира и забрави доскорошния господар на Европа. Така в историята изведнъж се формира епохата на "тъмните векове", за която няма никакви сведения, епоха, в която сякаш са забравени всички високи строителни умения и технологии на "античността", спират да се отливат дори монети. ЗА ЦЕЛИ ДЕСЕТ ВЕКА!
И всичко това тържествено се "открива" отново в епохата на Великото възраждане или Ренесанс.
ВЛАД ДРАГУЛОВ (ГРАФ ДРАКУЛА) Е БИЛ БЪЛГАРИН, ХАН КРУМ Е ОТ ЗЕМИТЕ НА ОНОГУРИЯ - ДНЕШНА УНГАРИЯ
ПЪРВИТЕ СУЛТАНИ НА ОСМАНСКАТА (ОКТО-МАН-СКАТА) ИМПЕРИЯ СА БИЛИ И ХРИСТИЯНИ
До наши дни белег на тази близост се установява в архитектурните традиции при строежа на джамиите в Константинопол, който изцяло и неизменно копират архитектурата на християнската катедрала Света София, която, между другото, също никога не е преименувана от новите владетели на престолния град и запазва своето име и до днес.
ИСТАНБУЛ ПОЛУЧАВА ТОВА ИМЕ ПРЕЗ 1930 г. с указ на Мустафа Кемал Ататюрк, с който указ се установява светска република в Турция. ДОТОГАВА ГРАДЪТ ВИНАГИ Е БИЛ КОНСТАНТИНОПОЛ. Османците са го наричали Константиниé - по свой си маниер. Името Турция се формира в този период, за да се отхвърли всякакво напомняне за османската власт на султана. Освен това, в бившата империя е имало най-различни мюсюлмански народности и за да няма сръдни, Ататюрк решава да кръсти всички поданници на страната на името ѝ - турци.
ГРЕН(ГРИЙН)ЛАНДИЯ Е БИЛА СВЪРЗАНА СЪС СКАНДИНАВИЯ И Е БИЛА ЗЕЛЕНА ГОРИСТА ЗЕМЯ
МАРКО ПОЛО НЕ Е ПЪТУВАЛ ДО КИТАЙ, А ДО СИБИР (ЗЕМИТЕ ОКОЛО РЕКА АМУР)
Китай е руското име на народите зад днешната "Китайска стена" на север. Открай време, та до днес, днешен Китай е наричан CINA, тоест Цина. Цина наричат днешен Китай и всички други неславянски народи.
На руски "кий" означавало стена от навързани здраво един за друг дървени колове, заострени отгоре. "Тай" означавало връх, височина. Кий-тай - висока стена. "Тай" влиза в думите Тай-ланд (висока, планинска земя), Ал-тай (свещена висока планина), а в центъра на Москва има старинен квартал "Китай-город", защото е бил ограден с втората, по-външна стена, след вътрешната кремълска (а не защото са живеели китайци в него).
На старите карти Китай винаги е била областта над Великата стена, а дори над река Амур. Та е била част от огромната империя Велика Тартария, която също съществува на множество карти. След разпадането си, една от държавите, които се образуват е именно Китайска Тартария, която също е отбелязана от множество стари западни картографи. И отделно от нея, по- на юг отбелязват Cina.
КОЛУМБ Е ПРАТЕН ОТ ЕВРЕИТЕ ДА ТЪРСИ ЗЛАТОТО НА АМЕРИКА
Според официалната история американският континент е открит от испанците, а по-точно от кастилците и португалците. Но в средните векове, а както и сега, Испания и Португалия са били неголеми европейски страни, при това раздробени. В периода между 14-16 векове Кастилия и Португалия са носили името Велика Порта, тоест Порта Главна (оттам и името Португалия). Там се е намирал военно-морския флот на Източната Велика Империя, откъдето са тръгнали експедициите за откриване на новите земи. А те са били познати доста по-рано на първопроходците на Империята, навлезли откъм Аляска в северо-американския континент през Беринговия пролив, наричан тогава Аниански пролив.
АНГЛО-САКСОНЦИТЕ СА ПОЛУЧИЛИ ДОСТЪП ДО ЗАПАДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА АМЕРИКА ЕДВА СЛЕД РАЗПАДА НА ТАРТАРИЯ И ЧАК ТОГАВА УЧРЕДЯВАТ САЩ
Англо-саксите толкова зле са познавали западното крайбрежие на Северна Америка, че изобразявали калифорнийския полуостров, като остров.
НИКОЙ НЕ ИЗСЛЕДВА ПРОИЗХОДА НА ЗЛАТОТО ОТ ФАРАОНСКИТЕ ПОГРЕБЕНИЯ - В ЕГИПЕТ ЗЛАТО НЯМА
ЦЪРКОВНО-СЛАВЯНСКИЯТ ЕЗИК И ЛАТИНСКИЯТ ЕЗИК СА СЛУЖЕБНИ ЕЗИЦИ НА ЦЪРКВАТА
ТРОЯНСКАТА ВОЙНА Е БИЛА НА БОСФОРА
ИСЛЯМА, ЮДАИЗМА И БУДИЗМА СА КЛОНОВЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ОТ 15 ВЕК
Шестовърхата звезда (шестовръхния кръст), позната днес като изключително юдейски символ (т.н. Еврейска звезда), в древността е била исключително християнски символ. Тя е изобразявала християнското единство през 12-15 векове.
Своите названия новите религии ще придобият едва през 17-18 векове. Всички изброени по-горе религии са клони на една единна религия - царското, а по-късно апостолското християнство през 12-13 векове. Голяма школа от учени-богослови са установили това още през 19 век, развивайки така наречената сравнителна религия. След обработване на огромен масив от материали, те установили поразителни прилики между религиите.
Единното преди християнство, през 16 век се е разклонило на няколко направления, всяко от които наследило значителна част от предишния култ, но видоизменяйки го. При това, те поделили и символиката, която също е била единна. Широкият кръст започнал да се употребява от православното християнство, тесния кръст - от католическото, шестовърхата звезда - от юдейството, а звездата с полумесеца (също форма на кръста) - от исляма. Малко известен факт е, че един от символите на византийското християнство е полумесецът. Този факт е отразен на много от фреските и картините от средновековието. Сега твърдят, че това е наследство от нашествието на османите, но полумесецът е масово употребяван и преди това. След разклонението на християнството, мюсюлманите добавят звездата над полумесеца (който може да изобразява, също така, слънчево или лунно затъмнение).
Нека разгледаме символите, които са по върховете на куполите на истанбулските джамии.
Нито един от тях не е класическия полумесец със звезда.
Особено пък този от султанския дворец Топ-Капъ.
А какво ще кажете за предположението, че това е стилизирано изображение на опашка на комета?
А сега вземете калкулатор и изваждайте. Халеевата комета за последно е видяна на небосклона през февруари 1986 г. Периодът на нейното следващо появяване е 75-76 години, тоест ще я очакваме (дай боже да сме живи) през 2061 г. Та от 1986 г, като вземете да изваждате по 76 години назад ще стигнете до годината 1453-та, когато Константинопол е превзет от войските на Османската Империя и става нейна столица.
Според мен мюсюлманите въобще не са взаимствали своята символика от Византия. Те са я взели направо от небето, "дарило" им победата. И не сън е имал Осман, в който уж бил видял полумесеца, разпрострян от единия край на хоризонта до другият му край. По-скоро е бил свидетел на космическото чудо, което е сияело на небосклона, видяно както и от всички други - от двете страни на крепостните стени.
Ето гравюра от 1577 г., на която кометата и нейната опашка са показани точно като в съня на султана, както легендата твърди.
По-късно силно се е разпространил двуглавия орел в символиката на гербовете. Той е видоизменен символ "полумесец със звезда", който е форма на кръста и наподобява "звездата на Давид" - друга форма на кръста.
Също така, практиката да се строят хареми в царския дворец е съществувала, както в мюсюлманската традиция, така и във Византия и в древна Русия, включително до Петър Първи. При това, те навсякъде са изпълнявали една и съща функция - там са живеели жените и децата на монарсите. Харемите били пазени изключително строго, там не се допускали странични лица, освен монарха. При това там е било мястото, където отрастват бъдещите наследници на престола.
Между другото, след своето възникване, нашият Рилски манастир ВИНАГИ е имал протекцията на султаните в Константиниé. Това е било така, защото още от самото начало, та до края, султаните са избирали за жени девойки от местното покорено население - дъщери на български или сръбски велможи и боляри.
Благодарение на тях, всеки нов султан е подписвал височайша заповед за неприкосновеност на манастира, защото това е била молбата на любимата му родна майка. Познайте дали султаните на Османската империя не са знаели български, майчиният си език.
И така, през 15-17 векове започват да се формират основните направления в религиите.
1. ПРАВОСЛАВИЕ, тоест ортодоксално християнство, вероятно най-близко до първоначалния култ, сдържано и сурово по дух. До 15 век православието се е наричало католическо, но този термин изменил своя смисъл през 16-17 векове. От термин, означаващ по-рано единно християнство, той се свил до значението единствено на западно-европеското християнство, оформило се едва в 16-17 векове.
2. МЮСЮЛМАНСТВО ИЛИ ИСЛЯМ - на Изток, първоначално твърде близко до православното християнство. И също толкова строга и аскетична религия. Тази близост е отразена в архитектурните традиции на строежа на джамиите в Константинопол, който изцяло и неизменно копират архитектурата на християнската катедрала Света София, която, между другото, също никога не е преименувана от новите владетели на престолния град. Библията на мюсюлманите "Коран", което идва от арабското "куран" (четене), отначало че не е била четена, а текстовете са се заучавали наизуст, от уста на уста. По-късно е започнато да се записва, като окончателно е оформена в книга през 1651 г. Тоест 200 години след установяването на Османска власт в Константинопол.
3. КАТОЛИЦИЗЪМ - основно на Запад. Той се е отдалечил от първичната сдържаност на християнския култ от 12-14 векове. Известно време католицизмът съществувал под формата на "гръко-римския" пантеон на богове, с елементи на вакхическо-оргиастичен култ. Това е било през 15-16 векове.
Вследствие на разпространението на вакхичната практика на екзалтирани оргии, в някои страни на Западна Европа възникнали болести, наречени венерически, от името на Венера - богинята на любовта. Вие можете ли да си представите, че в една християнска Европа някой би допуснал една болест да приеме името на езическа богиня? Но това противоречие спокойно се изяснява в тази публикация.
Впоследствие, с цел овладяване на положението, западната католическа църква ограничава тези практики, заклеймява ги и ги обявява за срамни. За целта учредява Инквизицията, която затяга свободата в практикуването на вярата, освен че се явява и удобен инструмент на църквата за подавяне на всякакво инакомислие или стремеж към знания. И за да заличи срама, отпраща далеч назад във времето спомена за тези оргии, приписвайки вакхическия култ на измислената епоха на Римската империя и езическите култове по нейно време. Благодарение на Инквизицията, католическата църква силно ограничава отклоненията в религията и формира познатата ни днес, също толкова аскетична и сдържана форма на християнския култ.
4. ЮДАИЗЪМ - както на Запад, така и на Изток. Първоначално това е била форма на християнството. С течение на времето, юдаизмът е еволюирал, твърде отдалечавайки се от него. В юдейската традиция, както и в мюсюлманската, тялото на покойника се погребва, завито голо в бял чаршаф.
5. БУД(А)ИЗЪМ - на Изток в Китай и Индия.
В ранните години на християнството, до църквите не е имало камбанарии. Леенето на камбани се е развило в по‐късни времена. Имало е стълбове, със стълби, наковани на тях (те затова са се наричали стълбове, де). На върха на този голям кол имало дъсчена площадка, от която свещеникът е призовавал миряните за служба.
Оттогава тази традиция е останала и сега минаретата на джамиите напомнят за това. Само че, нашият мюезин се е наричал столпник. Траяновата колона, както и вида на повечето минарета по света, е по същината си същият този стълб. Във Виена една от главните църкви, Свети Карл, има по едно минаре от двете страни на главния си вход и това не изненадва никого. Оттам идва и думата стълпотворение. П‐то се е появило от руския, в който думата се пише като столп и така е дошла в нашия език.
По‐късно на търтеите им измислили камбаната и те престанали да врякат на главите на хората, но измамната вяра е отровила обществото, трови го и днес.
ЗАБЛУЖДЕНИЯТА, С КОИТО ЖИВЕЕМ
Траяновата колона отвътре е куха, в нея има стълба, по която се стига до площадката горе, от която явно са чели християнските проповеди. Статуята на върха днес е на Св. Петър.
Друго такова минаре, наречено днес "Колона на Марк Аврелий".
И в тази колона има винтова сълба и площадка за проповеди, както при Траяновата колона.
ЕВРЕИТЕ СА ОБСЛУЖВАЛИ ПЪТЯ НА КОПРИНАТА И СЕ ЗАСЕДЯВАТ В ПРИСТАНИЩАТА НА ЕВРОПА ЕДВА СЛЕД ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ
Просто след огромните възможности на корабоплаването, значението на сухопътните керванни маршрути намалява. Славянското денонощие от предхристиянските времена се е отличавало от съвременното, въведено от римслия папа, в което за основа е прието определението за време на "жълтите народи". При тях всичко е било структурирано на 12 (12 часов ден, 12 часова нощ). Тоест, както в много от западните страни, 12 часа до и 12 часа след полунощ, задава се определен ритъм.
В Европа християнското денонощие е донесено от евреите. И забележете, денонощието започва в полунощ, когато започват много от важните служби в християнската църква. Така е било много удобно да отбелязва началото на новата служба.
Нашите славянски предци с такива безобразия не са се занимавали, нощем трябва да се спи.
"ДРЕВНИТЕ" АВТОРИ ОМИР, ДЕМОКРИТ, ДЕМОСТЕН, ПЛАТОН, ПЛУТАРХ, СОФОКЪЛ, ЕВРИПИД И ДРУГИ НЯМАТ ОРИГИНАЛНИ ЗАПАЗЕНИ СЪЧИНЕНИЯ - ВСИЧКО Е "ПРЕПИСИ" ОТ 14-15 ВЕК
ТРИМАТА ОБВИНИТЕЛИ | Измислената история на Европа
ПИСМЕНАТА ИСТОРИЯ Е ЕДНА ГОЛЯМА ЛЪЖА
ГЕРМАНИЯ СЕ ПОЯВЯВА НА КАРТАТА ПРЕЗ 1871 Г.
Това е десет години след построяването на Лондонското метро, например. Германия не е съществувала дотогава, на тази територия е имало множество княжества и графства, които са плащали данък на руския цар. Техните малки владетелчета са отправяли своите синове да служат в руската армия и флота. Не по желание.
Първият управител на Германия е Ото фон Бисмарк, с цяло име Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен.
И отдавна е забравено, че той е носел титлата княз. Истински немец, от Померания, където открай време живеят славянските племена на поморците.
А съвременния немски език е диалект на еврейския език идиш, характерен за евреите по бреговете на Рейн - ашкеназите. Истинските немци са говорели на съвсем друг език. По-точно езици, защото в Померания и Голштиния са говорели на разновидности на славянския език. Померанецът Бисмарк затова не е воювал с Русия, а дори е предупреждавал, че това е чисто самоубиство.
Барон Мюнхаузен също е бил померанец. Тази земя се е наричала Прусия - Померанска Русия.
А нацизма и нациите са измислени от ашкеназите - aschkeNAZI... Tе са тези, които провъзгласили идеите за Велика Германия, натрапили своя език и идеята за Велик Райх и велика нация.
ЧЕРНО МОРЕ Е БИЛО ЕЗЕРО ПРЕДИ 7000 ГОДИНИ, СЛЕД ТОВА СРЕДИЗЕМНО Е ПРЕЛЯЛО ПРЕЗ БОСФОРА
Дори и сега в Гугъл карти се вижда как делтата на Дунав продължава десетки километри навътре в морето. Там където пропада изведнъж е бил брегът на старото езеро.
Този своеобразен потоп е влачил флора и фауна навътре в езерото с буйните си води. Така се формира онзи плътен слой от отровен газ, който не дава да живее нищо на дълбочини над 180 м. Затова името му е Черно. За щастие така се запазва много добре дървото, което е благоприятно за подводната археология. Неслучайно сега се води борба кой да изследва бреговата линия на Черно море край България и Румъния. В момента там се намират изследователски кораби, финансирани от най-скъпата научна програма на Европейския съюз. И аз се съмнявам, че се търсят само залежи на газ и петрол, а не археологически артефакти.
..
Нека хвърлим един поглед на тези лица. Това са лидерите на Нацистка Германия през средата на 20 век:
Това ли е идеалът за чистия ариец, за светлата, доблестна и бяла арийска раса, за здравия дух в здравото тяло?
Не, тези лица са твърде далеч от този идеал. Това са хората, които са си поставили задачата да заличат от лицето на Земята колкото е възможно повече от тази силна и чиста раса. Звучи странно, но е точно така. От една страна, под предлога за прочистване на германската нация, депортира и избива голяма част от негерманското, тоест славянско население на територията на Германия и Полша. В това число и това ервейско население, с което не смятат да споделят абсолютната си власт при установяване на Третия Райх. След десетки години на прочистване на расата, тази "отбрана арийска класа" еврейски есесовци, завършва плана си, като изпраща на заколение срещу своите събратя славяни на изток цвета на германския народ "да се избиват едни други, колкото се може по-дълго и неумолимо, осигурявайки им територии и ресурси за векове напред."
Ако статията е разбудила интереса Ви, може да продължите тук:
За Брачолини съм поместил специална тема:
ПИСМЕНАТА ИСТОРИЯ Е ЕДНА ГОЛЯМА ЛЪЖА
Тук съм описал основните разработки и опровержения в историческата наука:
Тримата обвинители | Измислената история на Европа
Старите славянски думи за тях са: полден - за Юг, исток или восход - за Изток, хоризонт или закат - за Запад и полноч - за Север. Знаем, че в северните страни нощта трае половин година, тоест половината година - полноч. Полноч може и да е противоположното на полден, както са казвали за юга, тъй като слънцето застава на юг в средата на деня. За северните народи юг е бил дневната, а север - нощната страна на света. За думите, означаващи изток и запад е очевидно, че се ориентират по хода на слънцето. От истóк ("извор" на руски) то се "ражда", а запáда, залязва на Запад. Между другото, по хода на слънцето е ориентиран и часовника. Стрелките на всички часовници следват посоката на преместване на слънцето по небето така, както я виждаме ние от северното полукълбо - от ляво надясно и в кръг. По същия начин се изписват и часовете на циферблата.
