ПИСМЕНАТА ИСТОРИЯ Е ЕДНА ГОЛЯМА ЛЪЖА

Писмената история е голяма лъжа 

В продължение на много векове история е стояла на стража на политическите интереси на една или друга държава. Днес, в резултат на нови научни изследвания, стана ясно, че цялата световна история е чудовищно изменена, често умишлено. 

Повечето от нас мислят, че фалшификация на историята в световен мащаб е невъзможна. Съвременният човек, възпитан в хронологическата версия на Скалигер-Питавиус, дори не подозира, че истинската история е подменена с измислена. 

В края на 16-и и началото на 17-и век в Русия, настъпил политически разкол и, като резултат - промяна на царската династия. Това е Великата Смут, положила началото на сепаратизъм в Западна Европа. Единствената голяма световна империя се разпада, и васалните ѝ наместници в Западна Европа, останали без централизирана власт, започват кървава борба за територия и сфера на влияние (образуване на независимите европейски държави). На новоизпечените западни управници и на узурпиралите властта в Русия Романови (Nova Romanov) им е била необходима нова история, която да обоснове правото им на престола. По-късно този период историците ще нарекат Реформация. Учебниците по история оскъдно го описват като религиозен разкол. 

Много европейски народи дълго време не признават правото на реформаторите и продължават да се борят за възстановяване на старата империя. Днешните граници на европейските държави, са определени в 17-18 век, в резултат на множество кървави войни. Необходимостта от написването на една нова история сплотила реформаторите. 

За да придадат значимост на своите новосформирани държави и на своите предци, западните владетели удължили историята със стотици и дори хиляда години. Така се появява нова епоха, царства и легендарни личности, които всъщност са фантоми на известни хора от 11-17 век в единната Руско-Ординска империя. По този начин, за няколко поколения, успява да се формира ново самосъзнание у младите народи и държави. 

През 16-17 век са създадени и се въвеждат в употреба нови езици, в замяна на единния църковно-славянски език: френски, английски, немски и т.н. Например фактът, че са се печатали книги на славянски език в Западна Европа до 16 век, е добре известен на историците. Древногръцкият и древния латински също са били измислени в този период. Изграждането на езикови и религиозни бариери позволява на реформаторите да изтрият от народната памет съществуването на някога велика световна сила. 

Подправяне на писмената история. 

Всъщност, дейноста по фалшифициране на историята е била държавна общо-европейска програма. 

Фламандският орден на йезуитите се ангажира да фалшифицира жизнеописанията на светиите (в периода от 1643 до 1794 г. са написани 53 тома!). За времето си цифрата е просто огромна! Бурната дейност на фламандския орден е прекъсната от френската революция. 

Един още по-голям център за производство на фалшификати – бенедиктинският орден. Известно е, че монасите на ордена не само са пренаписвали древни ръкописи, но и са ги редактирали. 

Френският абат Жак-Пол Мин в средата на 19 век преиздава трудовете на бенедиктинските монаси. Трудът "Патрология" включва 221 тома на латинските “автори” и 161 тома на “гръцките” историци! 

Също така, най-вероятно, лично Скалигер е написал незавършената хроника на Евсевий Памфил (твърди се, че оригиналът е бил загубен). В 1787 г. това произведение е намерино в арменски превод. Дори самият вид на хрониките навежда на мисълта за фалшификация - видът на хронологичната таблица точно повтаря таблиците, издавани в школата на Скалигер през 17-18 век. Повече от ¾ от датите, с които днес работят историците от цял свят, са взети именно от хрониките на Евсевий Памфил. Тези дати не са обосновани с нищо! 

Проблемът на огласката на древните текстове. 

В древността, както е известно, са писали думите само от съгласни букви. Гласните или отсъстват, или са били заменени с малки ударения. Материалът за писане е бил изключително скъп, така че писарите са го икономисвали, като пропускали гласните букви. 

Това е т. н. проблем на огласката на древните ръкописи (и библейски, в частност). Ясно е, че за формирането на високо-художествен книжовен език, при недостиг на материали и дума не може да става! Само след откриването на технологията за масовото производство на хартия, се появява и възможността за упражнения в намирането на добър и образен писмен език. Съответно, през средните векове, литературният език на много народи в Европа тепърва се е формирал. Изненадващо е, че по-древните антични текстове, са написани с изключително обработен и раздвижен език! Например, езикът в трудовете на Тит Ливий просто поразява въображението с ослепително цветното и многообразно повествование. Официалната история твърди, че с този, изпълнен с многожество думи език, Тит Ливий е написал в I век пр. хр. цели 144 книги! Но в края на краищата, хартия в древността не е имало и писателите са използвали пергамент. Това означава, че своят език Тит Ливий е усъвършенствал на пергамент!? 

Нека да видим колко е бил достъпен пергаментът. 

За производството на един лист пергамент е необходимо: 

Да се одере кожата на агне или теле, на не повече от шест седмици възраст; 

Одраната кожа да се размеква в течаща вода шест дни; 

Да се остърже ципата от кожата със търгалка; 

Кожата да се държи на влага 12-20 дни, за да може процеса на гниене да отдели вълната; 

Да се остърже вълната от кожата; 

За премахване на излишната вар, кожата да се оваля в трици; 

За да омекне след изсъхване, кожата се накисва в растителни екстакти; 

Втрива се в поръсената с тебешир кожа белтък от яйце, оловни белила или пемза, за да се премахнат неравностите. 

Технология за получаване на пергамент била толкова сложна, че цената на пергамента се приравнявала на стойността на скъпоценни предмети. Колко овце и телета трябва да се заколят, за да могат ”античните” автори да усъвършенстват уменията си?! Трудно е за вярване, че за написаването на такова огромно количество томове, в древността са избивали цели стада, и то не едно. По-вероятно изглежда предположението, че т. н. “древни текстове” са били написани през средновековието при разпространението на производството на хартия. 

Великият фалшификатор. 

Появата на съмнение допринася и фактът, че трудовете на уж древни автори са открити единствено в епохата на възраждането (15-16 век). В нито една библиотека или музей няма да намерите и един авторски оригинал. Само копия и преводи (понякога – двойни или тройни), направени, както ни убеждават, от загубени след това (тоест - след “преписа”) оригинали. 

Корнилий Тацит, римски историк, живял, както се твърди, в I в. от н. е., известен преди всичко с написания от него Първи и Втори Медицейски списъци. Оригиналите, както се досещате, не са се запазили, а т. н. копие се съхранява в библиотеката на Флоренция. За първи път историята на Тацит е отпечатана в 1470 г. с Втория Медицейски списък или копие от него, ако се вярва на официалната версия. Такава е мъгливата история за откриване на този списък. 

Смята се, че през 1425 г. Поджо Брачолини "получил" от абатството опис на ръкописи, в който е и списъкът на "трудовете" на Тацит. Брачолини бил ненадминат подражател. Той, подобно на хамелеон, можел да пише "като" (в смисъл - по стил като ...) Тит Ливий, Петроний, Сенека, както и като много други. 

Известният хуманист живеел с размах и постоянно се нуждаел от пари, така че не е чудно, че източник на допълнителни приходи за Брачолини е било изготвянето и редактирането на копия на “антични историци”. С помощта на Никола Николли, флорентински книгоиздател, Брачолини организирал, като сега биха казали, постоянен бизнес по обработка на антична литература. Били задействани доста хора, и изобщо, деятелността е била разгърната в невероятен мащаб. 

И, както се казва, потръгнало... 

Чудесните находки на Брачолини! 

В изоставената кула на Сент-Хоменския манастир Брачолини "намерил" огромна библиотека с древни ръкописи: писанията на Квинтилиан, Петиан, Флак, Пробо, Марцелло. По-късно, неуморимият хуманист (по съвместителство и археолог) открил писанията на Калпурний. 

Уж оригиналните ръкописи и техните копия, Брачолини продавал за огромни пари. Например, от парите, получени от продадените на Алфонс Арагонски копия от трудовете на Тит Ливий, Брачолини си купил вила във Флоренция. Други клиенти на неуморния фалшификатор и имитатор са д,Есте, Сфорца, Медичи, Херцогския Бургундски дом, аристократи от Англия, италиански кардинали, богаташи и университети, които тъкмо започнали да попълват или разширявали своите библиотеки. 

Получавайки от абатството опис на ръкописите ("Историята" на Тацит включително) през 1425 г., Брачолини веднага предложил на издателя Николли да купи описаните в описа книги на “антични” автори. Николли се съгласил, но Брачолини под различни предлози отлагал сделката няколко години. Накрая, губейки тъпрение, Николлли поискал да му изпратят каталога на книгите. "Историята" на Тацит там не присъствала! А в края на 19 в. учените Гошар и Рос, занимаващи се с трудовете на Тацит, са стигнали до извода, че написването на "Историята" на Тацит се отнася към 15 век, а не към I век, и е написана от вече познатия ни Поджо Брачолини ("История" описва събитията от 12-15 век). 

Фалшивите епоси. 

Вацлав Ханка, виден деец на Възраждането, толкова силно искал да докаже високото ниво на култура на чешкия народ, че изфабрикувал Краледворския и Зеленогорския ръкописи, съдържащи, както се твърдяло, древни чешки легенди и митове. Фалшификацията открил Янге Бауер. Ханка е работел в Националната Пражка библиотека от 1823 г., където не останал нито един ръкопис, който той да не е фалшифицирал. Борецът за националната идея е подправял текстове, вмъквал и прилепял листове, зачерквал цели параграфи! Дори е измислил училище на древните художници и вписвал имената им в стари ръкописи. 

Проспер Мериме издал "Гусли" (колекция от песни) в 1827 г., под прикритието на превод от балканските езици. Дори Пушкин превел "Гусли" на руски език. Своята мистификация Мериме сам разкрил във второто издание на песни, чрез ироничен предговор за тези, които са се хвана на въдицата.

Заслужава да се отбележи, че "Гусли" е имала огромен успех сред специалистите историци, които ни най-малко не се усъмнили в нейната автентичност. 

През 1849 г. излязъл карело-финският епос "Калевала", който както по-късно се разбрало, съчинил проф. Елиас Леннрот от южна Финландия. 

Други такива измислени в по-съвременни времена епоси са "Песен за Сид", "Беоулф", "Песен за Нибелунгите", "Песен за Роланд". И такива примери, стилизирани като древна литература, има много. 

Как се е унищожавало миналото. 

За да може новата история да измести истинската, писането на “древни” книги не било достатъчно. Необходимо е било да се унищожат писмените източници, противоречащи на новата концепция, внушавана от реформаторите. 

Инквизицията е изпепелила десетки хиляди книги, които били определени за неправилни. В 1559 г. Ватикана въвежда "Индекс на забранените книги", който съдържа не само отделни книги, но и списъци на забранени автори. Ако в "Индекс" попадала поне една книга на определен автор, то на унищожаване са били подложени и останалите книги, написани от него. 

Един пример – в книгата "Славянско царство" е публикуван списък на автори, на чиито трудове се е позовал Мавро Орбини, докато е пишел книгата си. Повечето от тези автори са вече неизвестни. В "Индекса" срещу всеки от тях е маркирано "проклет автор". 

Имало е даже списъци на подлежащи на прочистване и вече прочистени книги. Специално създадени комисии забранявали издания, изтривали части от текста, извършили претърсвания в домовете на хората и проверявали по границите. Комисарите на свещения съд дежурили във всички пристанища. Унищожаване на книги продължило дотогава, докато не била изтрита паметта за съществуването на Великата Империя на Изток.
Например до 1870 година на никого в Германия не е минавала мисълта за единна история на Германия. До този момент страната се е деляла на множество отделни княжества, всяко от което си е имало своя собствена история. И чак след обединението на Германия пруският историк Хенрих фон Трейчке за първи път създал единна за страната история, започваща от първобитните времена. Въпреки това, след крушението на империята, представата за единна история бързо губи очарование и възникналите на нейно място държави започват да създават свои отделни исторически линии. При това и в имперския период, и след него, с това се занимават професионални историци, някои от тях дори и в двата периода.

Географските карти. 

До днес са се съханили много малко стари карти, които по правило, са били подложени на редакция и са публикувани без детайлно увеличение. Но даже на съществуващите можете да видите повтарящи се, но намиращи се на различни места, имена на различни селища и реки. Това не е изненадващо, тъй като разпространявайки своето влияние, империята е пренасяла на новите земи свои руско-тюркски имена. През 17-18 век в Русия и Европа са били изтрити повечето от старите имперски имена, а някои са били преместени. Например, евангелски Ерусалим е изместен от бившия Константинопол на територията на Палестина. Друг пример – Велики Новгород, който е бил столичната област на Владимиро-Суздалската Рус, с център в Ярославъл (Ярославово дворище), са прехвърлили на хартия от бреговете на Волга на брега на река Волхов. 

Благодарение на проведените манипулации много руски градове са се оказали в други места и дори континенти. След кабинетната поправка, в местността са изпращали мисионери, които са обяснявали на коренното население, как се е казвала страната им в миналото. С течение на времето много хора са се съгласявали с мотивите на църковните отци, а за несъгласните са били приготвени огньове и много други средства за убеждаване. Процесът на редактиране на географски текарти е завършен едва в 19 век. 

Историята се повтаря! 

Ако все още се съмнявате в съществуването в миналото на глобално подправяне, накратко описано по-горе, предлагам да си припомним последните събития, а именно, разпадането на СССР. За да разединят народите, живели от векове в една държава, е било достатъчно да им се внуши идеята за независимост. Отворете съвременните учебници по история на Грузия, Украйна, Латвия, Литва, Казахстан, Естония и ще останете изненадани от прочетеното. Точно така днес по митингите турският президент говори за възстановяване на старата Османска империя, заявявайки, че това са турски земи, отдавна принадлежащи на неговата нация. Всичко е много просто - за младите ново-образували се държави е необходимо, независимо от всичко, да се намерят доводи за оправдание в миналото на историческите претенции.