ХЕЛОУИН – ЩО ЗА ПРАЗНИК Е ТОЙ И ЗАЩО ВЪОБЩЕЕ ...

Откъде идва традицията да се чества Хелоуин и защо.

Безобидна традиция ли?

Или христиански празник на Вси Светии?

Повод ли е да го заобичаме?

Да го отдадем на традициите? Чии традиции - нашите!?

Или енергиен разлом, позволяващ доброволно и даже радостно да отдадем своята енергия на същества, природата на които не разбираме и ни е далечно чужда?

В продължение на предишната си публикация ще изложа едно по-разширено изследване.

Съдете сами.

Всички, така наричани «празници», било то Нова година, Рождество, 1 май, Хелоуин, 8 март и т.н. са винаги не това, което си мислим. Тяхното появяване, повод, и главното последствията, отчасти се крият, а дори просто не се афишират. Защо да развалят на хората празника, нека се радват. 

Известно е със сигурност следното: денят преди 1 ноември се счита за начало на келтската Нова година.

Празнуването на новата си година келтите започвали на залез слънце на 31 октомври и го завършвали пак по залез – на 1 ноември.

Защо именно по това време? Защото е приключило събирането на реколтата, светлото и радостно време идвало към края си, и настъпвала зимата - тъмната половина от годината. Този празник те наричали Samhain, който изговаряли не Самхаин и не Самайн, а по-скоро Савин или Саун. Той се отнасял към така наричаните «преходни» дати, когато нашият видим свят Яви се допирал с Онзи свят, което позволявало на неговите жители, да речем феите, да проникват в нашия свят. Тях, разбира се, се е налагало да омилостивяват, за да не попречат на хората и добитъка да преживеят зимата.

Какво е това англосаксонска фея е отделна тема. Нашето днешно неправилно разбиране за тях може да илюстрираме с известния детски персонаж Питър Пан. Добричък, весел и летящ, вечно млад - да, но не съвсем. Оригиналният Питър Пан също е обичал децата, но друго е правел с тях, не е дружал. Съгласете се, щом в днешно време може да бомбардираш мирни градове и за това да ти дадат Нобелова награда, защо в Европа да не му издигнат и паметник на този мил младеж …

Отвлякох се.

Детската тема не е току така спомената. Ако прочетете ирландския поетически сборник Lebor Gabála Érenn («Книга за завладяването на Ирландия»), ще узнаете, че за омилостивяване на връхлитащите на празника Савин в нашия свят духове от Междусветието (тях наричали Fomorians, и ги считали за чудовища, идващи от водата или изпод земята) хората били принудени да го правят по различни начини. В качесто на жертвени дарове използвали млякото, зърното ... и малки дечица. По-свеж пример за това, ами спомнете си глупавата фаназийна сага «Игра на тронове», в която хората най-много се боят от Зимата и идващата с нея «отвъд Стената» орда на мъртвите твари, неживите, които им прибират децата. Няма дим без огън или по-точно лед без вода.

Така че, от една страна, днешната традиция да се обличаме в ужасии и да обикаляме по домовете на хората, просейки бонбони, – за някого е забавна, но корените ѝ са дълбоко в миналото, когато отпъждането (или по-скоро привличането) на злите духове се е съпровождало с обличането на дрипи и ходенето по къщите на съседите (особено многодетните) за получаването на «живи дарове».

Така че, изразът, който чуваме по американските филми “лакомство или беля” означавал страховитото - дай или ще ти открадна детенцето.

Толкова просто, каквито са били и римските Сатурналии (в чест на бог Сатурн, тоест Сатаната), преминали в празника Рождество, вместо древния «празник» Савин. Той в началото бил зает от римските покорители. Казват, че римляните взели връх над келтите и другите жители на Албиона в 47 година от н.е. И така, както последвалите ги християни, постановили, че местните празници били езически и затова варварски, а това значи незаконни.

Мотаейки се на острова няколкостотин години (почти четиристотин, ако се съди по изводите на историците) те на практика не постигайки нищо съществено, освен да дадат възможност на потомците на местните след векове с удивление да разкопават и укрепват техните крепости и руини. И днес с гордост (а защо?) да разказват на туристите, че са построени от самите римляни (абе хора, та те са ви победили, какво има да се пъчите?!). Легионерите се върнали в своята слънчева страна, за да се появят отново в Британско след много векове по-късно, в облика на вече християнски рицари, носещи, както и техните последователи днес, само смърт и разруха.

Вероятно христианските миротворци заварили Савин в този вид, в който е бил и до римляните (традицията не умира така лесно, макар това да не се нрави на някого), и затова решили да му наложат своята благородна ръка. Папа Григорий III (това било вече уж VIII век) заповядал да считат, че на границата между октомври и ноември трябва да се празнуват всички светци, т.е. мъртвите (All Saints Day). Исконният английски синоним на «свят» била думата hallow, затова празника се именувал на тогавашен староанглийски като Alholowmasse, което сега се пише All-Hallowmas или просто All-hallows. «Навечерие» по-английски е Eve (по същия начин, между другото се пише имета на Ева) и затова навечерието на празника се наричал All-hallows Eve, откъдето, както считат познавачите, произлязло днешното Halloween.

Мисля, че много от Вас вече са си направили съответните изводи. Остава ми само да разкажа как е възникнала традицията да се изкормят страшни “глави” от тикви на Хеллоуин и да се поставят в тях свещи.

Оказва се, че да се изхабяват зеленчуци и да се слагат в тях въглени се е правело още едно време по Савин. При това и досега не е ясно, как това е можело да изплаши злите духове, ако не по-скоро да ги привлече, указвайки им в тъмното пътя. Тиквата е станала жертва чак в началото на XX век (макар някои източници да посочват точната година – 1837). И това става с пренасянето на традицията Хелоуин в Новия свят, където тя се разраства неимоверно. В Стария свят предпочитали да изрязват картоф или ряпа.

И как тогава се е наричала тази тиквена мутра? Не, не Фейсбук. Тя се наричала Jack O’Lanterns или по-нашенски – Свещника на Джак.

А трябва да се знае, че с Джак по Британско наричали какво ли не. Даже най-неприличните неща. Та, според ирландската легенда, Джак бил обикновен пияница, при това той в прекия смисъл се «напил до смърт», защото веднъж в кръчмата до него приседнал самия дявол (в смисъл Пан, в смисъл поостарял Питър Пан, в смисъл Сатурн, Сатана или накратко - Дявол) и тук Джак се изхитрил. Тъй като нямал повече пари, уговорил дявола да се превърне в монета (обещавайки му, разбира се, душата в замяна), за да си поръча нова пиячка. Когато доверчивият дявол го послушал, Джак пъхнал монетата в джоба си, където вече имало малко сребърно кръстче. В резултат дяволът попаднал в капан, и Джак не му позволил да се върне в предишния си образ, докато не му обещал да не го притеснява повече. Следващия път, когато нашия отново се напил до козирката, дяволът пак го навестил. Джак успял да го примами да влезе в една издълбана ябълка, на която бързо надраскал кръст. Този път Джак успял да измоли от дявола да не взима душата му в Ада след смъртта му и чак след това го освободил.

В края на краищата, Джак успял така да се насвятка, че взел и умрял. В Рая ... не го взели, разбира се. Дяволът, обаче, се оказал честен и удържал на думата си - не пуснал душата му в Ада. Нещастника така и си останал между двата свята, в Междусветието - във вечно търсене на покой. И за да не му е съвсем скучно, на изпроводяк Дяволът му подхвърлил няколко въглена от Ада. Джак ловко ги поел и ги сложил в изтърбушена ряпа, като така се сдобил с лампа …

Както казват старите хора “Една приказка може и да е измислица, но в нея винаги има поука”. Аз донесох лекарството, положих го пред вас, а ще го приемате ли или не - това си е лично ваша работа.

Успех!