НЯКОИ ЗАБЛУЖДЕНИЯ, С КОИТО ЖИВЕЕМ

МИТЪТ ЗА ЧУДОДЕЙНАТА ИКОНА, КОЯТО "ЛЕКУВА"

Тя е носена на литийни шествия. Тя сее зараза с постоянното ѝ целуване от десетки хиляди хора. Хора в различно здравословно състояние, болшинството болни от различни неизлечими болести, заради което и са дошли - да се молят, в надежда да бъдат излекувани.

МИТЪТ ЗА МАНСТИРСКИЯ ИЗВОР, КОЙТО НЕПРЕМЕННО Е ЛЕКОВИТ (като иконата - и той)

По начало всяка общност, която реши да създаде манастир (или поне обител), ще се спре да го изгради непременно край изворна вода, за да е обезпечен с постоянен приток на питейна вода.

Че то как иначе - там горе в планинските дебри и недостъпните, скрити места? Път често няма или ако го има, то е пътека или такъв, само за животинска тяга. Впоследствие този извор се “обявява” за лековит, пуска се мълва, която се разпространява като проказа. Известява се сред миряните, че то затова и манастивът е построен край него, често “посочен” в съня на някого, в който бог, дева Мария или ангел “му посочват” точното място, на което да се построи храма или манастира.

МИТЪТ ЗА МОЩИТЕ НА СВЕТЦИ, КОИТО ЛЕКУВАТ

(не е учудващо, нали, но ... липсва каквото и да е въображение при измислянето на легендите - все един и същ сценарий!)

Самата идея да се обявяват за светци имената (по-скоро делата) на хора, е за да бъдат те достатъчен и основателен повод да има постоянен приход (финансов) и при-ХОД (приток на поклонници) в манастири и храмове.

Как най-удачно да се осъществява този приход, ако не с “донасянето” на свети мощи на някого (кой ли може да докаже това!), когото те самите са обявили за светец в по-предни времена. Мястото се обзавежда с подходящия набор икони, зографисват се библейски теми или събития от живота на светеца и “супермаркетът” е открит! Продават се надежди, свещи, кръщенета, сватби, заупокойни моления и още неща, за които може сами да се сетите. При това, тази търговия не се осъществяват само в “супера”, но и по местоживеене на миряните. Необяснимо защо, на тези, които боравят с “инструментите на търговията” в своеобразните търговски обекти, народът неизменно и с богоговейно смирение заделя немалък дял от това, което с тежък труд е произвел. Миряните, трудовите хора го правят с готовност и това се смята за неотменно “право” на търтеите-свещенослужители.

Някой ще каже, че не са търтеи - и те работят. Да, но къде и какво? Ако монасите работят (да не говорим за зачислените с царски указ към манастирските земи села и техните жители), то те - монасите - работят изключително по манастирски ниви. На тях се отглежда предимно грозде, от което се прави вино. Това вино се "употребява" в манастира, а голяма част от него се продава.
Да не би да го даряват безплатно на хората?
Ако то се употребява по служби, то количеството е нищожно и то от това вино, което е слабо, вкиснато или повредено.

Защо да се хаби в ритуал от хубавото вино!?

Ако освен вино, в манастирските земи се отглеждат и други култури, то те също се продават на пазара. Често дори са се изкупували на добра (за манастирската хазна) цена от боляри, богати българи, защото се е смятало, че така те правят богоугодно дело. Разсъдете сами, самата практика да се даряват земи и прилежащите им села (както и тяхното население) на манастири за вечни времена, показва колко порочна практика е това. Показва и неспособността и нежеланието на свещеническото тяло да се труди, неговото незнание на занаят и нежелание да е полезно с труда си. Манастирските облаги са се изразявали и в свободно от такси движение на манастирски служители и техните крепостни селяни в пределите на страната. Манастирите също така са имали правото да взимат такса, мито за преминаване през манастирските земи.

Но да се върнем на мощите. Хората са ходели от манастир на манастир по мощи, с надежда за излечение. Ходели са "по мощи", може би така се е образувала самата дума помощ, както е и немощ.
Впрочем някой от вас да е виждал реално мощи? Те винаги са затворени под похлупак, обградени са с метален обков с богата инкрустация, обвити с катове плат и ... абе, вяра се иска.

УПОРИТОТО ПОСТОЯНСТВО ВЕКОВЕ НАРЕД ДА СЕ РИСУВАТ ГОЛИ ЧОВЕШКИ ТЕЛА

В картини и скулптури, по фрески на стени и тавани, в дворци и катедрали.

Векове наред, че и до днес, участниците в библейски истории, героите от епоси, богове от митологични сказания, са изобразявани полу- а дори чисто голи, често дори без нито едно парче плат, което да покрива телата им. И ако за малките ангелчета и херувимчета може да се намери (поне някакво) обяснение защо са голи (та нали са безплътни и ефимерни), то е абсолютно необяснимо, дори скандално нелепо, да видим герои от епоси, известни исторически личности и дори воини или библейски персонажи в една необяснима голота.

Че кой воин ще тръгне гол или полугол да се сражава? Да прелъстява девойка - да (макар че тогава си е чист ексхибиционизъм), но да управлява или да раздава правосъдие, пред народа си?

Защо статуята Давид на Микеланджело е на един абсолютно гол мъж?
Та той се е сражавал с Голиат! Огромен и силен гигант, когото никой не е могъл да пребори! Вие бихте ли го направили ... дибидюс голи? Преборил се е и го е убил. Изпъчил се е да се похвали и да го видят всички - победителя ... дибидюс гол, по една прашка (в ръка, вие да не помислихте за слабините му?)! Да не говорим, че в преданието Давид е бил малко момче.

Защо статуята на нашият славен тракиец Спартак е на един чисто гол мъж - "както майка го е родила"?

Всички митични богове са голи, голи са и спътниците им, жените им и децата им. В имперските дворци от 18 и 19 век е пълно с картини, фрески по тавани и статуетки, на които голи или скандално разголени, са представени членовете на царските фамилии, дори техните невръстни или поотраснали деца. Официалното обяснение е, че имало увлечение по митологични образи и сцени.

РИМ И РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Помпей и Херкулан

Помпей не е засипан в древността, по римско време, а през 1631 г. на 16 декември месец. Тогава е последното голямо изригване на Везувий. То е документирано в множество гравюри, картини и дори на голяма стела от черен мрамор с имената на засипаните населени места, сред които са и Помпей и Херкулан. Големият архитект от 16 век Доменико Фонтана прекарва през 1592 г. водопровод през засипаните селища, който се крепи на множество постаменти по пътя си. В разкритите днес разкопки от Помпей се вижда как всеки един от тези постаменти е построен съвсем прецизно, без да засегне нито една от “откритите” два века по-късно, през 1748 г., постройки на Помпей. Разкриването на самия град, такъв, какъвто го знаем днес, е станало чак през 1760-1800 г. Някои от постаментите на водопровода в града са нарушили стриктно спазваното, извън рамките на града, еднакво отстояние между подпорите, само и само да не “стъпят” върху съществуваща сграда. Това би било немислимо, а и напълно неразумно, ако не се е знаело за съществуването на Помпей през 1592 г. и ако самия архитект не е бил запознат с разположението на кварталите. 

Колизеумът е строен поначало като “руина”.

При реставрацията на прочутата днес сграда на Колизеума, изважданите от зидовете, с цел преподреждане, камъни от градежа на стените са били обработени да изглеждат стари. Реставраторите са видели с очите си, че всеки от камъните е бил подложен на обработката за “състаряване” от всички страни, на всички камъни. Тази част, която е била досега в зидарията има същите следи от разрушение, каквито имат камъните и от откритата си част. Това означава, че те са били поставяни предварително обработени да изглеждат древни. Сторежът на Колизеума е приключил през 1807 г. при папа Пий VII. Това е написано на мемориална плоча на източната страна на сградата над един от страничните изходи.

Капитолийската вълчица е “римска”

Експертиза от именити италиански учени преди години доказа, че статуята на вълчицата е изработена не по-рано от 13-14 век. Самата технология за изработка на кухи статуи и камбанолеенето е изобретение на това време - 2000 години по-късно от твърдението на официалната “историческа наука”.

Иисус (Йешуа) Хрѝстос е разпънат в Йерусалим в днешен Израел, река Йордан и прочее ... да, ама не!
Прочетете - за това съм писал пространно в НОВАТА ХРОНОЛОГИЯ НА ИСТОРИЯТА. 

АНТИЧНА ЕЛАДА
Омир е “писал” известните “Илиада” и “Одисея”.

Знае се, че Омир е бил сляп. Науката знае от написано в средните векове, че е живял 400 години след описваните в неговите "песни" събития. Той не е писал нищо, а е пеел, рецитирайки истории, различни по съдържание, които знаел "наизуст". Огромният труд "Илиада" днес е отпечатан на 700 страници със ситен шрифт. Такъв огромен фактически материал се твърди, че Омир е знаел наизуст?!

И още, това не е всичко - 150 години след смъртта му събират от различни "певци", които също помнели поемата, предавана от уста на уста, всички истории и издават "Илиада", че и "Одисея". Досещате ли се вече кога е станало това? Със сигурност книгопечатането вече е съществувало.

ИСТОРИЯТА НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ДОСТА ПО-КЪСА ОТ ОФИЦИАЛНО ПРИЕТАТА
Поне с 1000 години (да - 10 века)

До към края на 17 век, при изписването на датите, римската цифра Х, тоест "десет", в латинското обозначение за век (например XI век) всъщност е била началната буква Х от името на Христос (по гръцки). Затова, първоначално, съкращението "XI век" е означавало просто Христос първи век, или първи век от Христа. При това буквата Х са отделяли с точка от следващите цифри, тоест са писали X.I, X.II и така нататък. Да - Х е било буква - от гръцката дума за Христос - Χριστός.

По този начин, започвайки от Въплъщението на Исус Христос, хората започнали да отчитат годините в новата ера.

Всички дати в тази ера записвали, започвайки с името на Исус Христос Ἰησοῦς Χριστός (което било напълно логично и абсолютно необходимо) с буквите "I" за годината и "X" за века.

Работата е там, че римската цифра I, тоест "първи", в обозначаването с арабски цифри на годината 1255, например, в първоначалното си изписване е била с първата буква на името Исус. Затова изражението "I.255 година" в това далечно време означавало просто "от Исус 255-а година".

Почти до края на 17 век се е съхранявала традицията датите да се изписват във вида:

X.три цифри(за века) и I.три цифри(за годината).

Например: Х.II - втори век и I.255 - 255 година от Христа.

Така, отделяйки с точка първите букви от името на Исус Христос от останалите три цифри, са обозначавали датите и годините. Понякога вместо I са изписвали J.

Тук има множество примери за това, как са отбелязвали датите преди годините на Реформацията и Ренесанса, които са важен период за хронологическата фалшификация, предприета в огромен мащаб.

ПЛЕВЕН
Наскоро прочтох заглавие на статия "Плевен - градът герой".
Вие може ли да ми кажете с какво се е прославил градът, къде е неговия героизъм? Ако се е защитавал от окупатора, както са правели защитниците на Сталинград, тогава мога да разбера.
Но в Плевен са били редовните части на османската войска. Те са бранели своите позиции в града от руските войски.
Кое му е геройското на града? Това, че в него са поместени мемориалът-костница на загиналите? Или че там е построена "Плевенската панорама"?
Ако посетите панорамата ще се обедите, че тя наистина показва една 360 градусова панорама на околностите на града. Самият град не е показан, просто защото тя се гледа от "неговата гледна точка". Един вид - самите ние, зрителите, сме "в града". Докато героизмът и саможертвата са се проявили по бойните полета около него. Разбирам, че така е по-удобно да се приеме, но самият град не се е проявил по време на обсадата. Поне не толкова, че да бъде обявен за герой.