ТРАКИЙСКАТА ТЕОРИЯ НА ЦАНЯ ГИНЧЕВ ОТ 1890 г.

Тракийската теория на Цаня Гинчев

събрано и написано от Иван Шишманов

Семето за болестта, която го повали нечайно в гроба, Гинчев си го спечели, като имах случай да спомена на друго място, в „Славянската беседа", на вестникарския банкет. Тоя банкет бе последната му радост, последното му приятно впечатление. Славянската беседа ­ бе последното място, гдето той се прости с живот, другари и мечти. Може би не е неуместно именно в Юбилейния сборник на Беседата, свързана тъй тясно с неговото име да изложа една негова теория, която бе го занимавала отдавна, с която може да се каже, той склопи очи и която ми завеща с изрична просба при сгоден случай да я публикувам.

„Великата хипотеза", която той наричаше истина и в която той вярваше чвръсто, както може да вярва само човек с огромна фантазия, заключава следните две положения:

1. Древните тракийски племена, които според Херодота образували подир индийците най­-многобройния народ на света и които са прями преходници на славяните на Балканския полуостров, не са измрели. Те живеят и днес още между нас.

2. Траките са славяни. Те са дали на нашия език особната аналитична форма, която го отличава от другите славянски езици, а в това число и от старобългарския.

Българският език е единствения аналитичен език сред славянските езици, които са синтетични. Синтетичен език е език, в който думите се състоят от повече от една морфема, докато строго аналитичните - само една морфема на дума.

Eзикът на Кирила и Методия не е трако­славянски, а специално български - бугарски. Бугари, така нарича Гинчев ония славяни, които са се заселили по­-късно на Балканския полуостров върху землищата на „туканите" (автохтонните) тракославяни, с които са се смесили. Бугари — от реката Буг, гдето е била първобитната им люлка. 

Тия свои тези Гинчев облича в няколко по-­общи разсъждения за преселението на народите. Eто и самата му „тракийска теория", както ми и е изложил в две писма от 6 декември 1890, г. и от 8 юли 1891 г. Някои малки бележки към неговите мисли ще си позволя да направя към края.

Търново, 6 декември 1890 г.

"Такваз ли беше историята преди многозначущите разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа ще даде нов свят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и ти се види сега чудно.

Недей се чуди!

Стъпи високо и погледни върху течението на времето и събитията и ти ще видиш три народа.
Славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена. Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и сама сурова като него. След това е дошел манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби.

Славянската люлка не е Север, както щат да думат и с каквото щат да доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се колонизирали славяните на Север, но тогава те не са се звали славяни, това голямо море е имало особени свои местни имена и пристанища.

Как ти се чини? В доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между тая славянска раса, не са ли се стремили по-­силните да се задържат все по на юг и са отблъсквали слабите по ­на север, както учениците отблъскват от собата (печката) по-­слабите си другари зиме, кога се валят да се топлят? Това нещо е естествено, не само между хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите. Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите", не е ли вървяло по тоя закон? Тоя страх, гдето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при собата да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, не върви ли все по тоя закон?

Когато тоя закон е съществувал и ще съществува, догдето има топлина и студ, то може ли да се мисли, че хората най-­напред са се заврели в ледените обятия на природата? Ведь человек не е северно произведение на природата - неговото отечество е топлината и светлината. Екваторът! Защо всичкият человечески род си представлява рая светъл, хубав, топъл - градина, вечна градина?

Не ни ли напомня това нещо инстинктивното чезнение на человека към старото му отечество, от гдето са го принудили да напусне някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай -­ своето бащино огнище, гдето животворящото слънце, неговият детински бог, му е давало всичко? Всичко, що му е било трябвало за неговия поетически­детински живот. Някои мислят да противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината.

Не се спира то!

Догдето съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще се продължава тоя закон с всичката му сила. Това е борба на злото с доброто, на черния бог "студа" с "топлината". 

Равновесие няма и не може да бъде, защото го няма в самата природа. Направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне във веки вечния - защото ще е уравновесена. И стремлението на славяните и борбата на нашите пре­предеди е вървяла по тоя закон - да се върнат пак в отечеството на своите пра­отци, от гдето силата на по-­силните ги е изгонила или по­-добре ­ избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед.

Как ти се чини, във времето още на Дария, Филипа Македонски, римляните и византийците, не са ли колонизирали свободолюбците на север, гдето като са се усилили и размножили, пак се явявали да отмъстят на грабителя на отечеството и свободата им и са го смазали и заели пак дедината си. Не се ли повтаряше това до вчера, от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на свободоизвестяющата тръба, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. 

Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но мщението няма да престане, защото старото отечество, макар с най-­непълни предания, не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните злати моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те ... доколкото съм ги разбрал. Като вземам пред вид нашата поезия, язик, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хорáта, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, му се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна.

Като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове. Джигани се зоват те в народа и работата им ­ - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя ­ "работя тежка работа". Като вземам пред вид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам пред вид, че арнаути, гърци, цинцари, ермени, латини, турци (преселенците) са се завардили и досега с язика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най­после като вземам пред вид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея до онова място, гдето карали само коне и живели само пчели - Русия, Южна Русия и т. н. с пчелите на чамовите дървета.

Аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо.

Това е противоречие на логиката. До Юстиниана те са съществували, а после не?!

Това нашето е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят в своята пота за увеличение на своите гниещи нации. За дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки. Тъй е било и тъй върви и до днес...

Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус. Ний трябва това да го разберем - това е борба за живот и за смърт.

Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра. Ако бяха тия траки, днешните българи ново­пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският, руският и др. новославянски язици?

Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско­славянски. Той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия.

Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите и великорусите средньото най-южно и най-­развито звено.

Те са живели на Буг и край Черното море и твърде е вероятно да са се звали бугари или българи от самата река, както това се е завардило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н. Току тъй не ни зоват македонците и сърбите бугари. Те са дошли, а може би и да са били викани от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго. Защо нема съпротивление от тия славяни, които заварили бугарите тука?

Не е ли било същото, както това е станало и най-­после стана пред нашите очи, гдето ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак? Ходът на историята си върви по един път: тука нема нищо магическо, всичкото е естествено, както тогава, тъй и сега.

Тези българи са говорили близо, а може би и същото, както и днешните руси. Който се съмнява в това, да иде в Шумненско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, да чуе как говорят и до днес и как са се завардили думите.

Кучья (рус. кутья), жерка - воденица, жернов - воденичен камък, стъпа - чутура, ступа, десни - венците в устата (рус. десни). Падежите, глаголът кликам, бобонките на черницата агуди, (по руски ягоди) и много други. Ами костюмът на жените, не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т. н.? Това не показва ли пак, че оная теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена от някои византийски шовинисти диванета-летописци?

На българите ­ старите ­ язикът им се изгубил!

На завоевателите езикът се изгубил!?

Дали си името пълно ­за пълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм? Ами че този, който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика -­ и на българския, и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като по-вече и по-­цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето.

Това първото,­ тракийското, е дало християнската вяра на пришелците, но господствуващият официален язик е принадлежал на завоевателите (бугари), на него е и преведено Светото писание. Ето защо е той толкова близък с руския, защото завоевателите бугари са говорили тъй, както и русите.

Но после ний видим, че като падна България, в Асеневско време язикът се е изменил, а това ще рече, че господарите бугари като паднали, и язикът им взел да пада. Взел да преобладава тракийският. Недей мисли, че и тогава тракийските славени са разбирали черковния язик, както бугарите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено и т.н.

Който е бил учен, той е разбирал книжовния език - бугарския. Инак аз не мога да разбера нелогичното и неестественото. Ето туй е то "изгубванието" на българите заедно с язика им и приемванието на славянския язик. Напротив - тука славянския (българския) се е изгубил и се е отракизирал или утракил."

Търново, 8 юли 1891 г.

------------------------------------

„Мене ми се чини, че моето пророчествувание все ще се изпълни, че потомците на старите траки не е възможно да са потънали в земята!

Потомците на Ситалка са живи!

Когато Велизарий е събирал от тях войска, след него не можеше да ги глътне Тракия, толкоз много са биле. Аз съм предчувствително убеден, че като се отделят шопите, но не македонските шопи, а тия от Искъра на запад със Софийско, които са дакийски тракославяни, като се отделят нашите поленци от Търновското поле, Свищовското край реката Янтра до Дунава Русчушко, Разградско и Шуменско с Добруджа, гдето са същите пришедши от Буг българи - другото на юг от Балкана с цяла Тракия до Македония, всичкото население с черните дрехи е тракийско, чак до Сер (Серес). То е най-голямото на Балканския полуостров, каквото си е било и в старо време и още преди да са се явили гърците на света. Били са се с египтяните, но върху това нещо трябва да се работи и да се копае земята и могилите. Всичката тайна тук състои в това, че траките, същи славяни, под римляните са се звали със своето име, дадено им от гърците - траки (северни), докато им дойде помощ от братята им българи-­славяни и ги подбуди и принуди да съставят нова държава, да ги отърват от Византия и гърците.

Тогава взеха да бележат в историите си, че дошли славяни или по-­добре - траките станали славяни. Това нещо е било, както аз си представлявам, както с решението на българският черковен ни въпрос. Реши се въпросът и се явиха всичките жители на Тракия българи, а гърците где отидоха?

Такава метаморфоза е станала и с траките, когато са дошли българите от Черно море и се създава държава във византийската, както създадохме ний нова черква във византийската.

И в Македония ще бъде същото. Щом всичкият народ признае Екзархията и зачете славянски в черквите и училищата си, ще се явят славяни и ще се изгубят гърците и после ще пишат, които са заблудени подир гръцките интриги, че се явили славяни и погълнали гърците, или ако няма кой да забележи каквото е било в онова време, ще мислят, че цяла Македония е била все гърци, но после избягали в Гърция. Както казват, че траките са избягали във Влашко и от тях станали днешните власи! По-­диво от това възрение не може и да бъде.

Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи -­ римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени, между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват - и си стоят и днес с дрехите си и с езика си!

Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?

Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов - народът със своята неписана история в умствените му творения и разкопките, но трябва труд, средства и способни критични ­историци и археолози".

Преди всичко идеята, че траките не са изтребени окончателно, че те живеят още, е идея, която се споделя от всички по­сериозни историци и траколози. "Немислимо би било - казва и Томашек, който е най­-личният сега живущ познавач на тракийските племена и диалекти - такъв един голям и важен народ като тракийският да загине съвсем безследно." 

Херодот нарича траките най-­големия народ на света подир индийците и такъв един грамаден народ да не е оставил и най­малко следа? - се пита с изумление и Гинчев. 

От тракийското произхождение на днешните българи Гинчев обяснява и някои по­-специални български езикови явления и особено послеставния член и отсъствието на старите флективни окончания при имената. Незапознат с ­новите изследвания в областта на историята на нашия език, той предполага, че тракославяните са си говорили почти така, както си говорим и днес, а тъй нареченият черковнославянски (старобългарски) език със синтетичните граматични форми е северно славянско наречие - наречие на завоевателите българи или бугари. 

В много отношения изкуственият език на Кирила и Методия се основава на едно наречие, което няма защо да се предполага, че е било общобългарско. Историята на всички книжовни езици ни учи, че и в случая с нашия по-­стар книжовен език, за основа трябва да е взето някое отделно наречие, покрай което са съществували вероятно много други, доволно различни от него диалекти и може би по-­близо стоящи до сегашните наши наречия, отколкото онова, което е послужило за превеждането от братята на свещенното писание. 

Люлката на човешкия род не може да бъде ледният Север. Това е абсурдно. Тая люлка трябва да се търси в топлите страни по Екватора. Оттук по-­силни раси са избутали известните нам европейски племена към север, отгдето те постоянно се стремят да се завърнат в топлото си отечество. И тук Гинчев не е сам. Той се среща с някои по-­нови антрополози, които смятат арийците за видоизменение на една особена европейска предисторическа раса, наречена средиземна, която е оцеляла и до днес и към която принадлежат и семитите. Тая раса се отличава с тесния си череп, като същите арийци, само че е чернокоса и черноока. Русата коса и бялата кожа арийците са получили после под влиянието на северния влажен климат.

Тогава няма да се питаме какви следи са оставили романизираните или нероманизираните траки в нашия етнически състав (при всичко, че изследването на тоя въпрос е от ­голяма важност за нас, тъй като то е тясно свързано и с изследването на цял един много важен период от нашата история ­- основанието на Второто българско царство, в което румъните са взели, каквото ще да се говори, значително участие) а ще се питаме въобще - какво влияние са оказали върху нашия народен тип, върху нашата култура, нашите обичаи, нашия език всички тия многобройни племена, които в историческо време са били в сношение с нас. 

За жалост, сведенията ни за тоя могъщ народ са крайно оскъдни. Едничките сравнително по­-подробни известия за траките намираме у Херодота и Тукидида, който е прекарал голяма част от своето 24­-годишно изгнание в Тракия.

Херодот забелязва: „Ако би се управлявал тоя народ по волята на едного, ако да би бил въодушевен от единомислие, той би бил непобедим и, според моето мнение, най-­силният народ". Съчиненията на другите древни описатели, които са познавали по лични наблюдения отделни тракийски племена, се смятат за невъзвратно изгубени, така напр. Getica на Дия Хрисостома и Критона, коментарите към дакийските походи на Траяна.

Идеята, че народите не измират така безследно, срещаме и у Раковски: "Народите не са къту щурци (скакалците) да ся запратят изеднъж в земята и да са затрият и изчезнат сичките изеднъж и завсегда, освен в случаи всеобщаго потопа или всеизтребителной болести, за които от Иродовото време насам нямами някои си доказателство, нити спомян да са последовали."

За траките не се знае нищо, но е твърде вероятно известна част от тях, както и другите тракийски племена, особито които са живели в близки сношения с римските гарнизони, да се е романизирала. Обаче масата на селското тракийско население, макар че то не е било и многобройно, без съмнение не се е подвъргала на влиянието на латинския език и е вероятно, че си е запазила своята националност по-­дълго време и само подире, както и свободните даки отвъд Дунава, се е сляла със сарматите (славяните) и др. народи, които са се населили на балканския полуостров от Север".

"Издирванията, направени през последните години, са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език, следователно от антропологическо отношение траките още живеят и сега и съставляват интегрална част от българския народ. Много нрави и обичаи, почти всичките тъй наречени „народни" имена на българите не са славянски и е твърде вероятно, че те са тракийски; тъй също и названията на много реки, градове и села са се запазили от тракийско време".

Ето какво говори и Копинтаровият ученик Миклошич за образуването на българския език в своята „Сравнителна морфология на славянските езици":

"Когато славяните в VI столетие се настаниха на българските земи, те не ги завариха без население. Езикови доводи ни принуждават да приемем, че в онова време са живели на полуострова тракийски племена, сродни на днешните шкипетари (албанци). Из съединението на тия две народности е станал българският народ, а от смесването на езиците им - българският език, както повечето романски езици са произлезли от смесването на латинския и тракийския език. Българите, които сетне нахлуха в тези земи, наистина дадоха на народа и езика и името си, но езикът им не е имал никакво влияние върху езика на покорените, също тъй, както и славянският елемент е оставил непокътнат граматическия строй на румънския език. Както романските езици, така и българският е постепенно е загубил по-­голямата част от склонението.

Въпреки погрешната практика на използване крайно несъстоятелното нарицателно "славяни" като родов, етнически термин, и нерядко залитане към русофилски клишета, идеите на академик Цани Гинчев са във фундамента си правилни. Като противовес на Възрожденските му тези относно произхода на българите стоят надутите академични бръщолевения на Иван Шишманов и цитираните от него "светила" на европейската историческа школа от XIX век. Не можем да не забележим неприкритото пренебрежение, с което се отнася Шишманов към "Великата хипотеза" на своя приятел етнограф и радетел на българщината. В същото време Иван Шишманов нашироко цитира автори от рода на никому неизвестния влашки драскач Хъджъу, който нарича българският език "карикатура" и приравнява хилядолетната езикова традиция на българите с тази на циганите.

Настоящата статия е пример за пагубната негативна пропаганда на историческа наука в Европа за периода 19-20-и век спрямо историята на България и българите, и тоталното игнориране мнението на изследователите на местния български изворов материал.