неделя, 17 декември 2017 г.

КОЕ Е ЛУНА И КОЕ МЕСЕЦ - това, което никой друг няма да ви каже!


Когато на лунния диск се появи първият светъл сърп, започва периода на младата луна. Тази светла ивица винаги се появява отдясно на диска, който изгрява на запад, скоро след залез слънце. Нощите, през които този светъл сърп се уголемява се наричат цикли на младата луна или на стареещия месец. След пълнолуние, когато светлината по диска започва да отстъпва, започва периода на младият месец и стареещата луна.


Думите месец и луна не означават едно и също,
макар и двете да са пряко свързани
с лунния диск на небето.

Пълният цикъл от първата млада луна до следващата млада луна е приблизително 29 и половина дни. През първите 12 дни младата луна нараства и настъпва пълна луна - пълнолуние. То продължава 2-3 дни. В първата нощ, когато на светещия лунен диск се появява първата тъмна ивица отдясно, се казва, че започва настъплението на месеца. Тоест, месец се нарича тъмната част на диска, която сякаш започва да “настъпва” и да изтласква светлата луна. След още 12 дни(нощи) месецът се настанява напълно на диска, месецът се изпълва.


В древността се е смятало, че луната поощрява животното у човека, вълка. Тогава дяволът още не бил измислен. Вярвало се е, че “вълкът”, звярът в човека може да се неутрализира и унищожи само със сребро, тъй като за такава е смятана лунната светлина. Със сребърен кол, сребърен куршум или сребърен кръст. Това трайно се е настанило в историите за върколаци или по западному - вампири.

Оттук е и легендата (измислена за Библията) за 30-е сребърника. След като ги получил, Юда от Искариот, уж от гузна съвест, взел, че се обесил още същата нощ. А те са 30, защото толкова дни трае лунния цикъл. Абе, пълни плагиати, ама е - колко народ им вярва по целия свят.

На практика приблизително в 26 нощи виждаме лунна светлина (12 млада луна+2 пълнолуние+12 стара луна). Тъмната част, която се появява в намаляващата луна, се нарича месец и е олицетворявала месото. Приемало се е, че ако светлата част е кожата, то при нейното одиране се появявал месéцът, месцето. Този първи ден на младия месец е считан за ден на месаря, колача. Тогава са колели животните, тогава е бил и ден за наказания, за мъст. Думата мъст има пряка връзка с думата месо.

На този ден се е чествал, така нареченият свети Вартоломей, чийто символ е особен извит нож. Месер (messer) на немски е нож. Според християнските легенди този светец бил провиснат с главата надолу, бил е одран жив и накрая обезглавен. И тъй като всички християнски легенди произлизат от ранните вярвания, тъй като месецът (месéцът) се е появявал първо отдясно на светлия лунен диск, то така е и изобразяван св. Вартоломей на картините - първо е одирана лявата му ръка (която му е отдясно, гледана от нас).


Вдясно на картинката св. Вартоломей е заметнал собствената си одрана кожа и е гол одран - по месо, ужас. Затова месецът се счита за окървавен, кървав, мéсен.
На този ден през 24 август 1572 г. са изклани за наказание хиляди хора в Париж (прочутата Вартоломеева нощ - 3000 убити в Париж и над 5000 в останалата част на Франция).

На същия св. Вартоломей, през 01 септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша и разпалва Втората световна война, донесла на човечеството неизмерими страдания и загуба на 50 милиона човека.

От първия ден на отстъпване на светлата част върху лунния диск започва месецът. По нашите села този етап наричат “изсипване на луната”. Ако при новолуние дискът се запълва със светлина, то сега той започва да се пълни с тъмнина. Идва младият месец и започва отчета на дните по лунния календарен месец. Луната старее и отстъпва, а месецът нараства и настъпва, “възмъжава”.
Луната е ТЯ, а месецът - ТОЙ. Светлата част на диска е женската, а тъмната - мъжката. Така девойката и младежът са постоянно заедно, преливат един в друг. Луната си е завоювала ролята на символ на любовта. Неслучайно на тънкия сърп на младата луна често рисуват малко момченце, седнало на долния му край.
12 дни след пълнолуние светлината е отсъпила на месеца и той става пълен, месецът се е изпълнил. Тоест, дните на месеца са всички дни, когато той расте и тези два, в които той е пълен. Тогава луната не свети и не се забелязва. А дните на луната са 12-те дни на младата луна след новолуние и тези два на пълнолуние. Заедно, тези два етапа съставляват пълния календарен месец. Той започва с луна и завършва с месец. Жената е началото, а мъжът - края.

Отчет може да се води по два начина - по светлината на луната или по тъмнината на месеца. Първият отчита периода от млада луна до следващата млада луна, наричан “една луна време”. Вторият метод отчита периода от първият месéц след пълнолуние до следващия млад месéц, като наричат този период мéсец. Така дискът на небето винаги има светла лунна част и тъмна мéсечна. Отчитането по луните е “женски” метод, а отчитането по месеците е “мъжки” метод.

Месецът също може да свети, той никога не е съвсем тъмен. Но свети посвоему, по мъжки, с мъжката си сила.

Границата между светлината и тъмнината на диска се нарича “световод”. Също така се нарича “ангел”, когато границата открива повече светла част по диска. Ангел се е трансформирал от обратното четене на думата луна. На латински ANHEL, a знаем, че H не се произнася на някои езици. А когато границата се премества, при настъпване на тъмната част по диска, то тогава тя се нарича полоса или мракобес, черта или чëрт (чьорт - руска дума). 
Чëртът е помощник на Люцифер (лют февруари). Преди славяните са наричали февруари Люти (Лютъй). Оттам идват изразите лют студ, лют глад, люти душмани, люта ракия (не че е лютива, разбира се!). Ангелът премества границата към тъмнината, като я намалява, а чьортът - към светлината, като я намалява. Те водят вечна борба помежду си.
В телевизионните реклами това са двете малки подстрекаващи създания на раменете на изкушения потребител (малките дяволчета).
Тъй като, след пълнолунието, тъмнината нараства и на 13-ия ден напълно завзема диска, това число е наречено фатално, а в руския език е наречено “чьортова дузина”.

В нощта, когато на “Небесната дева” се появи първият признак тъмнина на месéца, в първата нощ след пълнолуние, се появява “младенеца”. Нейната “рожба”, която седи на “лява ѝ ръка”, така както седи у майка си на всички храмови икони “Богородица с младенеца”. А когато на иконата младенецът е изобразен в дясната ръка на Богородица, това е манастирска икона.
Това е “обратна” икона, за тези които трябва да се поправят, “обърнат”. Приема се, че са се замонашвали основно хора, които са искали да изкупят греховния си живот чрез пост и молитва, чрез отшелничество и покаяние.
Днес е друго, мотивацията е твърде прагматична.
 
И тъй като лунната светлина се олицетворява от среброто, често иконите на Богородицата са покрити със сребърен обков. Звездата, изобразявана на забрадката на Богородица е полярната звезда, която се е наричала Спас. А на рамото ѝ е изобразявана планетата Венера. Често обковът, изобразяващ нейния ореол е обсипван с камъни, изобразяващи звездното небе.

Когато луната покрие слънчевия диск се случва слънчево затъмнение. Когато това е ставало, се е смятало, че денят “свършва” и започва нов ден след затъмнението. Хората са се поздравявали с “лека нощ” и “добро утро” посред бял ден. Месец със слънчево затъмнение се е смятал с един ден повече. Тогава светлата “женска” страна на луната е обърната към слънцето и сякаш го “целувала”. Месецът на обратната страна сякаш “ревнувал” и затова този ден се е смятал за ден на ревнивеца.

В древността хората не са познавали астрономията и са смятали, че небето е един голям въртящ се похлупак, през дупките на който е навлизала божествената светлина. И докато слънцето е било един голям отвор с обилна светлина, то дупката на луната е пропускала по-слаба светлина и то толкова променливо, че те са смятали, че тази дупка редовно е закривана от големи риби, откъдето произлиза и зодиакалния знак Риби. Неговият символ е обозначил двете фази на луната, но силно напомня китайския знак за равновесие на Ин и Ян.

A, за малко да забравя - ами "месечината"? Къде е тя в цялата схема? Ами как къде - точно на място си е?
Българинът, като по-акънлия, упростил нещата и на самотния "месец" кръстил другарката му "месечина". Така си имаме и луна, и месец, и месечина-та му.
И народния поет вече спокойно е можел да напише "и месец изгрее" и "грейнала ми месечина".

Сега, като пиша, се замислям дали "малък Сечко" не е останало от по-дългото "Малък Месечко". Ама там историята май е друга, имало славянски месец Сечен, дето делял зимата от пролетта, пресичал студовете.
Та знам ли, ама пък - кой ли знае.
Така, че -  стига за днес..
Който чел - чел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар