неделя, 17 декември 2017 г.

СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ според А. Т. Фоменко




Световната история според А. Т. Фоменко

В своите изследвания математикът Анатолий Фоменко и неговият екип се опитват да предложат нова, по-вярна хронологическа схема за развитие на събитията в световната история.

Всъщност, отначало работят по няколко схеми, но със задълбочаването в древната историята на различните държави, всичко се променя. Това е напълно естествено - в края на краищата традиционната схема на световната история също се е развила не отведнъж. По-долу накратко се очертава една от новите схеми на световната история, базирана на съвременните познания за слънчевите и лунните затъмнения, на базата на които са съставили хронологията в 16 век.

Ще направя някои разяснения. Тъй като по Фоменко древната история става по-къса, т.е. развива се в значително по-малък времеви период, в него не могло да бъдат поставени в правилна хронологичност огромното количество князе, ханове, царе, имена на градове. Толкова изобилно разпръснати из "дългата скала на времето" на традиционната история, тук се оказва, че много от историческите личности и градове се припокриват. Това означава, че под различни имена в различните извори, често се оказва един и същи владетел.

Те са се "размножили" поради грешки в превода на името, изчисляване на датата и други, допуснати от преписващите старите хроники, а също така преднамерено поставени от съставителите на съвременната хронология на историческите събития Скалигер, Петавиус и техните последователи. Съставителите дори съзнателно са правели това, по поръчка на управляващите династии, с цел удължаване на собствената им родова хронология. Кои имена са "дубликати" се установява чрез математико-статистическите методи, разработени от академик Фоменко.

За всички дублиращи се имена ще се използва знакът за равенство =.

До X в. от н. е.
За това време се знае малко. Писмени източници в оригинал от тези времена практически не съществуват или поне не са известни на световната наука. Всичко, което се датира от преди 10-11 век е под формата на по-късни преписи от оригиналите, които са "унищожени" или просто "загубени" за науката. В легендите на различни народи действа загадъчен завоевател, познат ни като Александър Македонски. Той основава първата световна империя на брега на Средиземно море. До 10 век в Китай и Индия още няма никакви "древни цивилизации". Пирамидите в Египет също все още не са изградени. Град Рим в Италия все още не съществува.

Религия: християнство, то съществува още преди появата на Исус Христос.
Писменост: изобретени са йероглифите.

X–XII в. от н. е.

Над цивилизования свят, на бреговете на Средиземно море, доминира Рим-ската империя - Roma Empire.

(В древна Гърция "roma" (рома) е било военно образувание, гарнизон за защита на крепост, проход или област. Всички думи roman в имената на държави и градове в последствие, са бележеки поселения, в коиъо има военен гарнизон, защото държавата е военно формирование.)

В писмените исторически извори Империята е известна под имената: Римска империя (Roman empire), Вавилон (Babilon), Израел. Империята има два исторически периода на съществуване: египетско-римски (Вавилонското царство) и гръцки (Гръцкото царство).






Вавилонското царство в X век — началото на XI в.

Столица: Александрия (в днешен Египет), т.е. Първи Рим = Мицраим = Вавилон, е основана от Александър Македонски.
Жители: ромеи.
Оръжие: желязо.
Религия: на владетелите — старогръцки елински богове; на народа — преход към юдо-християнството.
Писменост: йероглифи (т.е. еврейското писмо на църковните традиции).
Аналози в традиционната история са: Древното Вавилонско царство, Рим на първите царе, Древен Египет.
Юдея — земята на съвременна България, европейската и западноазиатската част на Турция. В Юдея, в района на Истанбул, се намирал град Ерусалим (Троя, съвременният град Йорос на брега на Босфора).


Гръцкото царство в края на XI в.
Столица: Александрия (в днешен Египет) 
Жители: ромеи. 
Религия: разкол на юдо-християнството към юдейството (да не се бърка с юдаизма) и християнството. 
Писменост: арамейското писмо.

1064 г. — Раждането на Христос и
през 1095 г. — неговото разпъване.
Събитията с Христос, описани в Библия, са се случили на бреговете на Босфора, на азиатската му част в град Йорос (Йорос-Салим). Андроник - Христос е разпънат на хълма Бейкос на 2 км от града на 20 март. Сега там е место за поклонение на Свети Юши (тур. Hazret-i Yuşa Türbesi). 
Град Йорос се намира в северната част на пролива Босфор в днешна Турция. На хълма при светилището на Юши (Исус) е участъкът земя, на който е бил побит кръста на "божия син", наречен по-късно Христос. 
Император Константин Велики, роден в Ниш, преминава на страната на христианите и утвърждава християнската религия след разпъването на Христос. Организира първия кръстоносен поход (1096-1099) към Ерусалим = Константинопол срещу юдеите, в чиито ръце се е намирал града. 
Тогава той още не е живеел там, неговата столица е бил германският град Трир. По това време е имало четирима "Август"-а и чак след като ги избива, той остава единствен император със столица Византион, на който дава своето име. Той създава седалището на папата в град Авиньон, под чиято власт да бъдат земите на Западна Европа - Британия, Иберия, Галия.



Гръцкото царство в XII век.
Столица: Византион, т.е. Втори Рим (Нов Рим, Константинопол).
Жители: ромеи
Религия: християнство
Език: гръцки
Писменост: гръцка


Западно-европейските владетели служат в двора на Константин и носят византийски титли. Всички европейски князе признават върховенството на гръцкия император. По това време са казавали просто Империята - тя просто е била една.

XIII век
Разпадането на Римо-Византийската империя. Смут. Разделяне на християнската църква на православна (изток) и католическа (запад). Източното християнство е аскетическата му форма, първичното християнство. Християнството на Запад придобива “формата на "античния" пантеон на олимпийските богове”. Тоест налага религията на династическите кръгове от Първия Рим - Вавилонското царство.

Новият Рим - Константинопол е в ръцете на източните християни. Западно-европейските владетели на разпокъсаните малки графства и княжества, вдъхновени от папата, започват кръстоносните походи за "Гроба Господен" в Йерусалим, т.е. Константинопол, Троя. Неслучайно всички походи задължително плячкосват богатия Константинопол, а някои направо завършват там.
Под "неверници" кръстоносците имат предвид източните християни.

1204 г. — франките превземат с щурм Константинопол.
Гръцкото царство, т.е. Византия (Новия Рим, Израел) се разделя на Израел (Никейска империя = ГЪРЦИЯ), със столица град Никея; и на Юдея (Латинска империя = РИМ), със столица в Константинопол.
През 1262 г. кръстоносците са прогонени от Константинопол. Бягащи на Запад, те грабят останките от архивните имперски източници и ги транспортират в западно-европейските държави, по-специално в новото седалище на папската институция - градът в поречието на река Тибър, наречен в чест на Римската империя (Roman empire) на Константин.

Подмяна на хронологичните школи
Тези източници на Запад, с течение на времето, ще започнат да се възприемат за оригинални източници на своята собствена “древна” история - византийската история ще се превърне в древната история на западните държави.
Умират архиви, умира и старата хронологична школа - византийската. През 1300 г. се появява нова хронологична школа - западноевропейската.
Започва дългогодишна Готско-Троянска война между Запада и Изтока, в която участва и Русь-Орда-та. Запáда библейската Юдея, запáда и град Ерусалим, т.е. Константинопол.
Йерусалим в превод означава "Тук ще получа смирение". Това е понятие, а не име на град. Йерусалим е ставал един или друг град през вековете. Йерусалим е определение-име, което се е давало на града, в който е седалището на християнството. През вековете, това име последователно са носели няколко различни града.

Русия
На територията на Русь са поставени основите на новата Монголска империя = Монголска Русь (прилагателното "монголия" произлиза от гръцката дума МЕГАЛИОН, означаваща велика) - Великата Русь. Целта е същата, както при папата - възраждането на Световната империя.

Създатели на империята:
1) Великия княз (и хан) хан Юрий Данилович, той е Чингис-хан = Рюрик = Юрий Долгорукий
2) Великия княз (и хан) Иван Kалита, той е Баты = Ярослав Мъдри
Владетелят носи титлата княз по време на мир и хан по време на война.
Столица: Кострома, Ярославъл = Велики Новгород.
Великата Русь = Велика Тартария = Монголия = Китай е руско-тюркска държава, разпростряла се на северната половина от азиатския континент.

Двуезичие: официални езици са древноруския и тюркския.
Писмеността е на българска кирлица и на "арабско" писмо. Православието все още не е отделило от себе си исляма, така че то понякога съдържа символи и обичаи, познати сега като мюсюлмански.
http://langkochev.blogspot.bg/2016/12/blog-post_29.html

"Монголите", които са наричани заради държавата си, Велика Тартария и татари, извършват "нашествие на татарите" в Европейска Русия (на запад от река Волга) и подчиняват под единна власт всички руски княжества, подчиняват и цяла Източна Европа.

XIV век
Монголите=ординците извършват "татарско нашествие" и в Западна Европа, покоряват по-голямата част от нея, навлизат като руско-турска орда в Мала Азия, Египет, Индия, Чина (така тогава и сега наричат съвр. Китай).
Разселване в Западна Европа на етруските.
В Египет започва да управлява династията на Мамелюките. В Индия - династията на Могулите, а в Китай - Северните династии. 
Русь-Орда и Османия-Атамания печелят Готско-Троянската война. Построяват се великите пирамиди и сфинкса в Египет. Избягалата от Константинопол държавна върхушка и висше духовенство се преселват в новосъздадения град Рим в Италия, който става новият център на апостолическото християнство. Този процес е дълъг над 100 години - до падането на Константинопол под османска власт.

XV век
1453 г. — завладяване на “Новия Рим”, Константинопол от Османската (Атаманската) Орда, която е съюзник на Русь-Орда. Отказ на Иван III през 1480 г. да се подчинява на турския султан след смъртта на Мохамет II Завоевателя и "краят на татаро-монголското иго" на Русь.

Всички писмени източници от 16 век насам, екипът от математици счита в голяма степен за достоверни.

**********************************************

Съгласете се, тази схема изисква от читателя невероятни усилия, за да не извика: "Но това е просто невъзможно! Вие само помислете какво ни предлагат! Не мога да приема това, ако имам поне малко здрав разум!"

А изтриванията и поправките в Радзивиловската летопис с цел да бъдат вмъкнати нови листове с новата хронологията — това е напълно нормално явление? В края на краищата, по този начин руската история е вмъкната в новите датировки на западната школа на Скалигер-Петавиус.

Схемата на световната история, предложена по-горе, е неизбежен резултат от математически изчислената "къса" скала на историческите събития. Ако историята от "древни" цивилизации започва в нашата ера, скъсената версия на световната история естествено изглежда по съвсем различен начин от традиционната.

До разпада на СССР, т.е. до 1987 г., A. Т. Фоменко не е имал възможността да публикува своите книги. Те са се чели из страната под формата на скерокопия.

Защо? Не ги пропускаха в печат специалистите-историци. Сега книгите му свободно се продават в страната и предизвикват недоволство: "За съжаление, за по-голямата част от професионалните историци просто е жалко да губят време за демонстрация на научната несъстоятелност на фантасмагоричните концепции на А. Фоменко и неговите последователи. Поради това, трудовете им остават неизвестни на масовия читател.

Но за какво си харчат времето професионалните историци? Например, те пишат нови учебници по история за училищата.

Няма нищо лошо в това, че учебникът съдържа изображения на царе, ханове, принцове или крале. Става дума само за това, че снимките, направени на ръка от съвременен художник, неизвестно на каква основа и на базата на какви източници, описания и т.н., се издават за “истински” портрети на исторически лица. В действителност, те се "вбиват" в съзнанието на ученика или студента, противно на всички принципи на научното познание на света.

Ученикът се занимава не с популярно изложение на постиженията на историческата наука, а с литературно-художествена обработка на научни текстове, мъртво сплетени с измислица на историци и фантазиите на художници.

Може ли след това, с чиста съвест да се говори за фантасмагорични концепции на А. Т. Фоменко и неговите последователи?

Гледайте поредицата от 24 филма за Новата Хронология в YOUTUBE със заглавие, започващо с 
История наука или вымысел
Официален сайт на екипа:




Няма коментари:

Публикуване на коментар