МАЛКО ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ

През 1640 г. католическият архиепископ на София Петър Бакшев, родом от Чипровци, предприема голямо пътешествие из българските земи. По-късно той го описва в огромен труд, който е издаден от Ватикана, но не е открит досега. Между другото, в него той споменава някои свои впечатления от градовете, през които минава. Единствените сведения от труда на Петър Бакшев "История на България" за запазени в ръкопис от началото на редакцията на книгата, открит в Италия. 

През есента на 1640 г. той посещава Аранград (Разград) и село Добра вода на миля от него. На юг от Шумен се намирал Ески Стамбул (Стари Цариград), наричан от българите Приславан, тоест пре-славен град, днешен Велики Преслав. Турците го наричали така, защото той за българите бил стар престолен град. Бакшев отбелязва, че градът бил построен с големи бели квадратни камъни, които турците били изполвали за свои строежи. Масово по камъните се забелязвали надписи на кирилица, обърнати безразборно по градежите.

Тогава река Янтра наричали Йетар, което явно е залегнало в името “Етъра” на архитектурния резерват край Габрово. При Велико Търново река Янтра прави извивки, с които образува 3 полуострова, на които е разположен града.

Поради това нарекли града Тринова (Три нови града). По-късно това име се трансформира на Търновград. Бакшев посещава града и го описва така: сградите по хълмовете Трапезица и Момина крепост са били напълно разрушени, а на централния хълм Царевец крепостта е била запазена, макар и в руини. Запазени са били кулите на входа на крепостта, както и подвижния мост пред него. В Царевец турците са построили джамия, а стените на царският дворец са били наполовина разрушени, както и крепостната стена, обграждаща престолния хълм. Камбанарията на катедралната църква е стояла полусъборена, но с масини основи. По стените ѝ са стоели големи мраморни камъни, на които са били изографисани римски императори (така пише Бакшев) и е имало надписи на латински. Онези, които са ги вградили в стените, са ги поставили с главата надолу, защото явно не са разбирали писмеността или нарочно. Вътре в самата крепост е имало само няколко турски къщи.

В града е имало над 2000 български къщи, което правело около 10 000 души население. Говорело се е толкова гръцки, колкото и български, макар Гърция да е твърде далече от Търново. Гръцки в града са говорели свободно дори турците, докато българските селяни по околните села не знаели нито дума. Имало е осем гръцки църкви и един манастир, там е било и седалището на архиепископ Тетрарх. Много от останалите църкви турците превърнали в джамии. Бакшев споменава, че местните турци в Търново не били така “безчинни”, както по други места, та дори били понякога “по-човечни и от българите”. Градът не е бил голям по тогавашни мерки, защото Никопол, например, е наброявал 4000 къщи и над 15 000 жители.

УРФИЛ ОТ НИКОПОЛ ПРЕВЕЖДА БИБЛИЯТА НА ГОТСКИ, ТОЕСТ НА БЪЛГАРСКИ

Урфил (ок 310-383) е назначен за епископ на българите, живеещи по земите около Никопол на река Дунав, днешна България. Той съставя азбука и превежда Библията на нов език – „готски”, както тогава за наричали българите хронистите от Империята на юг.
Урфил произхожда от Кападокия в Мала Азия, водейки своето потекло от едно село на име Садаголтина, близо до града Парнас. Историческата наука свързва готите с германската история, а този превод - за първи в тяхната история. Но дали става въпрос за германи или историята си е чисто балканска?

Германия почита Урфил така, както ние почитаме Кирил и Методий – като създател на германската писменост и основоположник на германската литература, но ... в Германия тази азбука не се използва.

Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в Източна Европа.
Според проф. Ганчо Ценов, нашата азбука е въведена още в 4 век, а легендите за Константин и неговият брат Методий, са всъщност по-късни описания на живота и дейността на Урфил и неговите "готи" в 4 век.
Но знаем, че братята от Солун предлагат на моравците своята глаголица, от "глаголи", което тогава означавало говори. Сега тя би звучала "говорица" или "разговорица".

И вижте сега "Готската" азбука на Урфил

Готите, за които Урфил е превел Светото Писание и чийто владика е бил, са останали да живеят в Никопол (днешно Търновско) и след заминаването на Теодориха за Италия. Улфила е умрял в Цариград и е оставил на Балканския полуостров свои ученици. Освен това готският език е говорен и от гепидите, които са се ползували от улфиловия превод и които никъде не са заминавали. Явно под това име гръцките летописци са наричали местните тракийски племена, който са живеели тук открай време.

Бронзов печат с името Урфил и монограм.

Император Константин Велики е съградил укрепените градища в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по урфилово време са наричали и готи. Прокопий и други негови съвременници делят скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор – на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Урфил е бил превел Светото Писание за българите и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове.
Урфил е бил превел Светото Писание за поселниците на Долна Мизия. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.

Урфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Урфил бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 – 339 г.
Та такава е тази история - неясна и объркана. Неясна, защото сегашните сведения за България са писани от византийци, а объркана, защото други велики сили са нанесли трайни поражения в историческата ни наука още през 19 век, та и до ден днешен продължават.

НАИМЕНОВАНИЯТА НА ПОСОКИТЕ НА СВЕТА
Разглеждайки различни стари карти, а моята сбирка е огромна, забелязвам най-разнообразни думи при изписването на географските посоки на света.

Старите славянски думи за тях са: полден - за Юг, исток или восход - за Изток, хоризонт или закат - за Запад и полноч - за Север. Знаем, че в северните страни нощта трае половин година, тоест половината година - полноч. Полноч може и да е противоположното на полден, както са казвали за юга, тъй като слънцето застава на юг в средата на деня. За северните народи юг е бил дневната, а север - нощната страна на света. За думите, означаващи изток и запад е очевидно, че се ориентират по хода на слънцето. От истóк ("извор" на руски) то се "ражда", а запáда, залязва на Запад. Между другото, по хода на слънцето е ориентиран и часовника. Стрелките на всички часовници следват посоката на преместване на слънцето по небето така, както я виждаме ние от северното полукълбо - от ляво надясно и в кръг. По същия начин се изписват и часовете на циферблата.

В западноевропейските карти посоките на света са изписвани с различни имена:

изтокът е изписван като оriens, subsolanus,

северът като septen(m)trio, tramontana, mitnaght,

западът като occidens, favonius,

а юга - meridies, avster, mitag. 

Полюсите са били наричани така:

Северният - Арктически и съответният му южен - Анти-арктически. Затова Северният ледовит океан е в Арктика, а на юг е Антарктика с континента Антарктида.
Ако на север все още имаше земя, тя щеше да се нарича Арктида, но тя е потънала преди 13 000 години, вследствие падането на една от трите луни на планетата Земя - Фата. Затова е останал изразът "Фата-моргана" и думата фатален. Тази суша, наричана Хиперборея е отбелязана на картите на Герардус Меркатор, живвял през 16 век. Той вероятно е ползвал още по-стари карти, които не са запазени. Буквално, Хиперборея означава “отвъд Борей”, т.е. отвъд северния вятър. Това е била най-северната страна, за която древните гърци са знаели, но както за тях, така и за римляните тя е била абсолютна тера инкогнита. Никой от тях не е бил неин съвременник.

 

ГЕОГРАФСКИТЕ КАРТИ

В миналото, когато знанията на хората за света са били доста по-ограничени, не е имало единен стандарт за изготвяне на географски карти. Често те са били оформяни на принципа “горе-долу”, “ляво-дясно”. Тоест, картата е била разположена така, както условно “вижда” земите този, който я съставя. И ако той е живеел на север, картата е била обърната с главата надолу, според съвременните стандарти, за които север е винаги горе на картата. Тоест север е бил долу, а юг е - горе на картата.

Така този, който я ползва, е можел лесно да се ориентира накъде да пътува (или воюва) - нагоре е значело напред.

От друга страна, за Китай например, светът за откриване, както и Пътя на коприната се е разпростирал на запад от страната. На изток е бил огромния океан и е нямало земи за изследване. На много китайски карти запад е в горния край на картата, защото това за тях е значело “напред” към чуждите земи.

Имало е и специален метод на изготвяне на карти за водене на военни действия. Тъй като тези карти обикновено се поставят на голяма маса, заобиколена с офицери, всички наименования са били написани така, че да се четат по посоката на настъпление на своята армия.

Има и такива карти, на които географските названия в различните ѝ части са изписани така, че да се четат от всяка от страните на картата, като я обърнеш към себе си. Приема се, че всеки ще обърне картата така, че там откъдето е той ще бъде към него и той ще може да прочете наименованията в своите земи. Така че, за да прочетеш всичко ще трябва да я завъртиш четири пъти.

СТАРИТЕ ИМЕНА НА НАШИ ГРАДОВЕ И СЕЛА

(по стари карти от преди Освобождението)

Акра - Кали

Анхиалос - Поморие

Ардино - Егридере

Асеновград - Станимака

Ахтопол - Агатополис

Бенковски - Мързан

Борино - Кара булак

Ботевград - Орхание

Велинград - Баня

Войсил - Карнофоля 

връх Богдан - връх Лисец

Гоце Делчев - Неврокоп

Девин - Дьовлен

Девня - Марцианопул (римско)

Добрич - Хаджи Оглу Пазарджик

Драгомир - Аицхларе

Елхово - Монастир

Желязно - Дерминджи кьой

Жеравна - Башкьой

Житница - Хамбарли

Златоград - Даридере

Йаким Груево - Кара таир

Ивайловград - Орта Кьой или Хухла

Искра - Попово

Исперих - Кеманлар

Каварна - Карвуна

Калояново - Селджиково

Кап. Андреево - Чирмен

кв. Точиларци (квартал на Съединение) - Мусталаре

Котел - Казан

Кочево - Кочачево

Крали Марко - Мусиево

Крумовград - Кошукавак

Кубрат - Балбунар

Лом - Артанес, Алмус, Ломград, Поломие, Булмия и Лом паланка

Мало Конаре - Доганово конаре

Маслен нос - нос Куратан

Мирово - Стражар

Момчилград - Мастанлии

Монтана - Монтанезиум

Найден Герово - Демирдешли

Неделино - Узундере

Несебър - Месембриа

Нова Загора - Йени Загра

нос Емине - нос Палокастро

Обзор - Гьозекен

Омуртаг - Осман пазар до 1934 г.

Пазарджик - Татар Пазарджик

Панагюрище - Отлук кьой

Песнопой - Чукурлии

Петрич до Панагюроще - Петричево

Плевен - Сторгозия

Пловдив - Филипопол, Филибе, Тримонциум, Евмолпиада, Пулпудева, Понерополис, Дулополис

Поморие - Анхиало

Правище - Доротли

Преслав - Ески-Стамбул

Приморско - Кюприя

Провадия - Проватон, Овеч

Пъдарско - Коруджиларе

Първомай - Борисовград

Р. Камчия - р. Камчик

Равда - Цимос

Равногор - Яша кория

Разлог - Мехония

Раковски - Балтаджии

Русе - Русчук

Сандански - Свети Врач

Свиленград - Мустафа Паша Копрюси

Севлиево - Селви

Силистра - Силистрия, Доросторум (римско)

Симеоновград - Сеимен

Сливен - Сливно

Смирненски - Бей Алан

Смолян - Пашмалки

Созопол - Аполония, Созополис

Стара Загора - Ески Загра

Сърница - Бозалан

Тополи дол - Кавак дере

Труд - Климентиново

Тутракан - Туртукай

Тъжа - Големо село

Търговище - Ески Джумая

Факия - Омур Факих (Умур Факи)

Фотиново - Фотен

Хасково - Хаскьой , Марса

Хисаря - Хисар Кюселере

Цар Калоян - Торлак

Царево - Василико

Царимир - Даутларе

Церетелево - Думанли

Черничево - Дудене

Черноморец - Свети Никола

Шкорпиловци - Фандъклии

Шумен - Шумла

Ягодина - Балабан

Ягодово - Катунско конаре, Богоридово

Ямбол - Кабиле 

От картата

"1737 - Карта на Царство България с герб"

Йохан ван дер Бруген

Папазоли Papasoli

Телер базар Teler Bazar

Фортанга Fortanga

Базарджио Basargio

Nicot

Hala

Toponis

Capigi

Ternova

Amurat Tignes

Vrasaba

Walkari

Dornaz

Telexar

Bellizaroza

Laxany

Ossam

Cacagoro

Knese

Pilla

Arnoutkioi

Kysdi Tornova

Nikop

Rieg

Sive Tetorglian

Plivia

Zinirai

Dervend

Wetto

Silistria/Dorostero

Buwoz

Hasek

Eschibabarach

Trajanac

Dionisiopolis

Dizia

Ciglia

Tirasca

Devina

Piszia

Lastill

Provaz

Scumen

Horkelo

Hasgrad

Calopinzi

Vetrano

Treich

Cerven

Iseha

Temeno

Gurgura

Ictiman

Vacareno

Porta Trajani

Bodza Belliza

Scarven

Orehoitze

Kneze

Schumlat

Rahova

Ziber

Nicopolis

Bellen

Sinadt nova Sohogurlo

Krivodel

Belimal

Philippopolis/Philiba

Adrianopolis/Drenale

Copelovatz

Bercovitza

Vlasco

Lesina

Dragoman

Caprivan

Orvitzo

Cutlavitza Монтана

Melkovatz glaven grad okolo Montana

Prevala

Lom

Drenovatz

Gradiste Белоградчик

Chiprovatz (Резиденция на архиепископа)

Lomgrad Лом

Artzar

Rakitnitza