ТЮРКСКИ ХАНОВЕ ЛИ СА БЪЛГ-АРИЙСКИТЕ КНЯЗЕ?

През 19 и 20 век почти всички учени са определили произхода на българите като тюрко-алтайци. Такива определят и Волжските българи. Никой не е обърнал внимание на факта, че поначало тюрките са номади, докато българите живеят в укрепени градове.

Столицата на волжските българи, град Болгар, е голям и богат търговски център. Биляр – още по-голям. Волжските българи са известни с това, че са добри земеделци и занаятчии. Зърното, например, съхраняват в ями в земята, което е древна тракийска технология.

За това, че тракийският език е най-древната форма на българския, казва един от най-уважаваните учени в наши дни - Сър Колин Ренфрю, който отбелязва в своята книга "Археология и език", че тракийският не се различава много от езика, на когото говорят днес в България! За справка - английският за 1000 години е загубил около 85% от лексиката си, а е документирано, че тракийският е загубил не повече от 10% от своята. Фактически в България днес се говори на тракийски.

Най-древната версия за библейсия потоп “Епос за Гилгамеш” (Билгамеш = Бълга мъж) е написан в 2478 г. Пр. Н.Е. на глинени плочки, намерени в Шумер (гр. Ниппур), но те не са написани от шумерите, а от кутигурите, българско племе.

Техният цар покорява Шумер и Акад и основава известната династия на кутигурите, според шумерския хронологичен царски списък. В бъдеще всички ще преписват оттук, променяйки имената и времето на описаните събития от историята на истинския библейски народ. В първоначалната шумерска (т.е. българска) версия на библейския потоп, така нареченият "Ноев” ковчег се нарича МА-ГУР (като известната пещера МАГУРА в България). Това се превежда като КОРАБ-КЪЩА и се съобщава, че той е заседнал на планината Нисир в землището на кутите. Това е описано още през 1910 г. от професора от Университета на Пенсилвания (САЩ) Х. Хилпрехт.

Царят на кутигурите (от рода на кутите) завзел столицата на Шумер г. Нипур и за пръв път нарекъл себе си ШАР (ЦАР на български), тоест Господар на четирите страни на Света (Шумер, Элам, Акад и Кутия) или Император на Света. Това са същите земи на митичните халдейски свещеници и легендарни магьосници, които, водени от “Витлеемската” звезда ще останат в историята (всъщност в Библията) като болхви = магове (влъхви).

Името на кана КУБРАТ от рода Дуло (вписан в именника на българските князе години по-късно), владетел на Стара Велика България и баща на кан Аспарух, се превежда от шумерското КАБРАТ като "четирите страни на Света". А името на народа му БАЛ Г(A,У)Р може да се преведе като Божи Народ. Това, разбира се, е абсолютно недопустимо от поклонниците на Талмуда.

Древната езическа религия на българите е била ведическа. В българската митология са се запазили 67 божества, такива като:

ЛАМЯ, ХАЛА(бълг.) = ХАЛИ (от ведите),

ФУРИЯ (Бог на Слънцето) = СУРВА (бълг.) = СУРИЯ (от ведите)

Водачът на слънчевата колесница се нарича РУМЕН (санскрит, бълг.).

Богинята на знанието се нарича УММА(от ведите) = УМНА (бълг.).

Умма е и името на един от шумерските градове.

Бог Суши се нарича СУШНА, от суша (бълг.)

Богът на Вятъра ВАЮ, ВАТА(ведите и на санскрит) - вея, вятър.

Войната, описана в древно-индийския епос Махабхарата (Маха бъхарате (българите), което означава Големите (Силните) българи.

Тя е озаглавена като "Великото повествование за потомците на Бхарата", по името на цар Бхарата, потомък на древния цар Куру. Описва се войната между двама братя с български имена Пандо и Киро (Куру), което се потвърждава от българските топоними в Северна Индия и Бангладеш. Втора група топоними, по на север, в Балх, Балхара (Бал-хора, означаващо Големи (Божии, Велики) хора, Бактрии (гръц.) и Кушанската империя на рода Дуло. Болхвите - влъхвите от Шумерския (Самарския) град на боговете Ерида. Бог Сурва (бог на Слънцето) и водача на неговата слънчева колесница - българинът Румен.

Паралели откриваме в панонския град Крумерум (микенски антропоним Курумено (Крумен), лично име, което е сродно с името на българския княз Крум. Крум се превежда като червеникав (в смисъла на рижав), кръмен, крумен (старо-български), също означаващо червеникав.

В съвременния български език е запазено и като лично име Румен. В допълнение към казаното по-горе трябва да се отбележи, че тракийската писменост е древно-шумерска.

Ванга е казвала: “Там, където за преминали българите, са оставяли Бел(Бъл)-град”.

През цялата си многовековна история българите са създали и ръководили десетки държави и империи (според някои оценки над 50 държави и 22 империи). Древните български държави не са били хомогенни, а се състояли от множество племена-клонове - кутигури (кутии), утигур (утии), оногури (оногондури), кучи-българи, купи-българи, котраги, дучи-българи, орхондор-българи, чдар-българи, черни българи, сребърни българи и т.н. Те са живеели в различни части на държавата, както във вътрешността, така и по границите, изпълнявайки различни функции в нея.

Този безценен управленски опит се е предавал в династическите български родове от поколение на поколение, в продължение на хилядолетия.

И когато кан Аспарух (Есперих от рода на Дуло) преминава Дунав с почти милионна армия и основава Дунавска България, той носи със себе си и най-напредналата до този момент държавна система на управление, разполагаща със 37 нива на държавните постове. Това сложно държавно устройство позволявало да се включват безболезнено в управлението на империята и други племена и народи, прехвърляйки им част от полномощията, но същевременно предавайки им пълната отговорност за поверената територия.

Противно на привидно очевидното, дълго време са ни държали в заблуждение за това, че древно-българските владетели са наричани хан(ове), живели са в юрти и се обличали в дрехи от одрана кожа, а вместо родови знамена, са носели на кол конски опашки. Това безумие е подкрепяно от академици, учени и от строгите директиви на тоталитарната цензура, чиято цел е била да убие в зародиш всеки опит за възраждане на националната ни гордост. Не че тя не е подхранвана в протежение на годините, но се е основавала на грешна теза.

Но, съгласете се, едно нещо е да се каже, а съвсем друго е да се докаже и ясно да се обясни произхода на думата в езика, в който тя се използва, както и да се предоставят достоверни исторически извори и артефакти.

За да объркат допълнително хората, съчинили псевдо-историята и са въвели нови термини и понятия, като прабългари, праславяни, древните руси и техните производни. Никой от древните автори, никога и никъде не нарича българите с името "прабългари", българина - "прабългарин". Също така, никога не се споменава за български ханове. Въвеждането на тези термини е направено целенасочено, за да се раздели изкуствено българския супер-етнос на множество по-малки, и след това да им се внуши, че те са различни етноси.

Произходът на титлата КАНАС, не се вписва в официалните исторически реалности. Ако приемем, че думата е палеобалканска, тогава можем спокойно да изхвърлим на боклука стотици томове историческа литература, а заедно с тях и огромно количество титуловани "авторитети". Днес дори и за познавачите на историята е ясно, че теорията за тюркско-алтайския произход на българите е една псевдо-наука в чист вид.

Но да се върнем към титлата на нашите тракийски предци КАНАС. Варианти на нейното изписане показват тракийска диалектна особеност, която е типична и за днешните български диалекти. Най-често се среща като КАНАС, но Маламир е титулован КÀНЕС, т.е има колебание между "А" и "Е". Тази функция намираме в тракийските думи дева-дава и в българския глагол девам-давам. В тракийските надписи от 8-7 в. пр. Н. Е. откриваме древни титли като АКЕНАС, АКЕНАНОГАВО, както и думата за светилище АКАНАН и лични имена с корен КАН - КАНУТИЕВАИС, КАНУТИЕВАН. Тук се проследява връзката с хеттската дума КАНТЕЗИЯ/ХАНТЕЗИЯ (начало, първа част) и лидийската (диалект на мизийския и фригийския) КАНЕЙН (пръв жрец), т.е. тракийската титла има значение на ръководител, вожд, този, който е първи, вожд - жрец.

Траките са оказали силно влияние върху келтите и галите, чийто древен символ е бил конят. Страбон свидетелства за култ към Дионис в Галия, както и за практикуване на самотракийски мистерии на Британските острови. Алфред Холдер съобщава за култове към тракийските божества Атис, Кибела, Сбелсурд (Alfred Holder, Alt-Keltischer Sprachschatz). Затова трябва да проверим за наличност на сродни думи на тракийските КАНАС, КАНЕС, АКЕНАС в езика на келтските народи. Както и се очаква, там откриваме COUNOS (гал.), означаващо княз, CINTO (гал.) - първи, CEAN - глава, водеща роля; CEANARD (ирланд., шотл.) - лидер, първороден, CYNTAF (кимриш) - първо...

КЕНАС = КАНАС = КНЕЗ = КНЯЗ

БАГАЙОС (трак.) означава БОГ (бълг.) = БИГ (укр.) = БАГА (слов., авестр.) Думата БОГ на тракийски е намерена в надпис от 8 в. до.Н.Е. Според Хезихий БАГАЙОС е името на върховния бог на фригийците.

Тъй като древно-българският титул КАНАС, КАНЕС показва връзка с хетските, тракийските и келтските думи, то тогава е невъзможно, те да са с тюркско-алтайски произход.

Известно е, че тюркските народи използват съзвучната дума ХАН, но това не означава, че българската титла КАН има тюркско-алтайски произход. Освен това тюркските племена са се цивилизовали значително по-късно и е съвсем естествено те приемат административните термини и титли от по-развитите народи, с които са имали контакт в този момент. Титлата ХАН, залепен на българските князе след 1951 г. и смятаща се за тюрко-монголска дума, за първи път се среща в 12 – 13 в. при монголския на вожд Темурчин (Чингис хан), а не през 6 – 7 в., както се опитват да ни убедят "учените" тюрколози.

Така наречените "турски" титли паша, сеймен, седар са персийски, а султан, векил, везир, гавазин, имам, аянин, заптие са арабски. Може да се отбележи, че тюрките са взели не малко титли в своя език от по-развитите към този момент народи, с които те са в контакт.

Част от арийците от тракийското племе БРИГИ (ФРИГИ, БРИГУС), за които се споменава в индийските пурани, са преминали през земите на тюрко-алтайските народи. Т.е не тюрките са донесли от Азия титлата на владетеля (вожда), а точно обратното – Болг-Ариите са оставили своя отпечатък върху тюрките.

КАНАС е първи, първородният, този, който е първи. Древният корен КАН намираме в българските думи ЗАКОН - това, което е първоначално, ИЗКОНЕН - първоначален. Най-древната форма на тези думи е била ЗА КАНИ и ОТ КАН, което е сродно с хеттските думи КАНТЕЗИЯ / ХАНТЕЗИЯ, означаващи начало.

КАНАС е древен вариант на титлата ПРИНЦ = КЪНѦӠЬ (старобълг.), което е отдавна доказано от проф. Ганчо Ценов, а цялата титла е КАНАС У БИГИ, означаващо ПРИНЦ(КНЯЗ) В (НА, ОТ) БОГА.

За непредубедените е лесно да видят, че БИГ(и) е БОГ. Старобългарската титла КАГАН е сродна с тракийската КАГАЙОС - по-висок. Тоест КАГАН е височество. Старо-българската титла ТАРКАН произлиза от тракийската дума ТАРК (ТАЛК) - тълкува, да говори, съди. Без съмнение ТАРКАН е съдия.

Тъй като лингвистите не са имали достъп до важни за историческата истина сведения, то те предубедено търсели обяснение на думите сред волжските българи, с помощта на тюркските езици. В работата си "Етимологичен речник на руския език" Макс Фасмер споменава титлата на волжските българи ТУРУН, ТРУН. Според него тя трябва да отговаря на древнотурското TUDUN(принц), но не обяснява как е стигнал до този извод.

Например римската титла PRINCEPS(принц, владетел) произхожда от PRIMUS(първи), друга една титла - DUX(вожд, господар) произлиза от DUCERE(управлява, държи се).

Заплетен в мрежата на догмите на своето време, Макс Фармър не забелязва очевидното. Най-близкото съответствие на ТУРУН(аристократ) е TYRANOS(владетел, господар), а по-късно деспот.

Думата TYRANOS не е тюркска, а най-вероятно лидийска, на който говорят траките в Мала Азия. Тези земи от дълбока древност са обитавани от тракийските племена бриги, фриги и мизи, които мнозина автори определят като българи. Страбон свидетелства, че мизийския език е диалект на фригийския и лидийския. Тук е уместно да се допълни, че някои изследователи определят лидийците като предшественици на етруските.

За да разберем какво означава волжко-българската дума ТУРУН, трябва да се определи етимологията на думата TYRANOS. В древността царе са ставали най-силните и смелите, именно те са увличали след себе си останалите войници на бойното поле. TYRANOS(лидийска) отговаря на старо-българската дума ТОУРЪ(бик), т.е. голям, силен, едър. Със същата семантика е и фригийската титла БАЛЕН(цар) – от БАЛАЙОС(голям, едър) е сродна със старо-българската дума думи БОЛИЙ - по-голям, бик.

Думата ТУР (силен, голям, бик) се среща в името на тракийско селище ТУРО ДИЗА - силна, здрава крепост. Това показва, че титлата на волжските българи ТУРУН е с тракийски произход. Точно такъв тракийски произход има и средновековното име на река ВОЛГА - АТИЛ, ИДЕЛ (в съответствие с българските летописи и множество географски карти). Тя е сродна с Херодотовото речно име АТЛАС, ATULAS (прочетено от И. Дуриданов).

Да разгледаме българските титли БОИЛ, БОЛЯР.

БОЛИЙ(старо-бълг.) означава голям, силен и е сродно с БАЛА(санскрит), означаващо сила и БАЛИН(санскрит) - силен. Тук се сещам за един от главните герои в сагата на Дж. Р. Толкин “Хобит”. БОЛЯР и БОИЛ са сродни думи с тракийския БАЛАЙОС - голям, силен; БАЛЕН - владетел и БОЛИНТ/ВОЛИНТ - силен, като бик. БАЛИС(стопанин) е едно от имената на бог Дионис(по гръцки). Тракийското племе витини нарича своя върховен бог БАЛЕОС - стопанин. Тракийското царско име ДЕКЕБАЛ може да се обясни с думи ДЕК - меч и БАЛ - сила. Друго тракийско племе ТРИБАЛИ - тройно силни, може да се обясни с думи ТРИ - три и БАЛИ, БОЛИЙ - силен.

Вижда се колко много тракийски думи са сродни със старо-българските титли, но нас упорито са ни убеждавали, че БОИЛ идва от тюркски. Тракийската титла БАЛЕН е документирана с надпис от 8 в. до Н.Е., а първите тюркски надписи са от 6 в. от Н.Е., т.е. най-малко 1300 години по-късно. Ако някой на някого е давал думи, то траките/българите са уникалните дарители. Това се отнася, между другото, и за всичко останало – могилни погребения, генетика, оръдия на труда и технологии, оръжие, строителство и т.н.

“Българите имат изключително силно развито чувство за справедливост и собствено достойнство. Всяка неправда предизвиква чувство на отхвърляне на ментално ниво и съответно - категорична конфронтация".

БългАрийците никога не са се страхували нито от числено превъзходство, нито от митовете за непобедимост на противника, ако е трябвало да накаже тиранина. В битка, нашите предци се хвърляли в бой под звуците на гайди и с песни, в прослава на национални герои.

Думата ГЕРОЙ също е тракийска.

По-късно тя се появява в английски език като HERO, а при "древните" гърци - данайците го срещаме, в мита за известния конекрадец и убиец ХЕРАКЪЛ. В какво се състои "подвига" на този герой, когото гърците - данайци възпяват в своя мит.

Оказва се, че през нощта, той "геройски" окраднал красивите коне, собственост на цар Диомед и си ги подкарал към дома. Тракийският цар го настигнал и влязъл с него в битка, в която и загинал. Ето това е цялата история на митичния “гръцки герой" Херкулес.

Точно такива "герои" американските каубои на Дивия Запад в по-ново време са наричали конекрадите и убийците. Които след кратък съдебен “процес на Линч", увисвали на първото дърво. Но какво да правим, такива са били “ценностите” на данайците, с които ни "хранят" вече толкова време.

Тук трябва да се отбележи, че с културата на "древна" Гърция се е формирала и културата на съвременна Европа. При това тези познавачи на историята забравят, че в древността под думата Европа хората са разбирали територията от Дунав до Егейско море - сърцето на Тракия, т.е. днешна Дунавската България. По-късно европейците самонарекли себе си “европейци”, както и гърците самонарекли себе си “елини”.

Елини произлиза от тракийско-пеласгийската дума сели - заселени. Днешните сродни думи на нея са село и селяни. Така са били наричани хората, обслужващи пеласгийските и тракийските храмове. Те са водели заседнал начин на живот, за разлика от пришълците-номади гърци, и заемали по-висша, по-престижна степен в социалната йерархия. Защо да не откраднем етнонима на тракийските жреци - си помислили гърците - и нарекли себе си елини...

Ролята на траките във формирането на държавността на германите и съвременни руси е добре известна на всички учени и те се страхували, че истината ще урони не само авторитета на двете империи. И тези "учени", с известни корени от руската и австро-унгарската историческа школа, не само премълчавали истината, но и умишлено са създавали ужасни лъжи за историята на БългАрийския народ, с цел да го разединят, поробят и подложат на постоянен грабеж.

Ето такава е историческата истина.

Надписи по камъните и колоните в Плиска, Преслав, Търново и т.н. не принадлежат на тюркските бег-ове, а на българите, отвоювали през 7 век окончателно своята независимост от Данайска Византия.

Лъжите и манипулациите на господа масоните Златарски, Амбери, Фехер, роднините Йосиф Шафарик и Йосиф Иречек и други псевдоучени стават прозрачни, след като са представени всички исторически данни. Тези престъпници извършвали политически и икономически поръчки на господарите си, скривали историческите сведения и по този начин са представили на обществеността изкривена историческа картина на древния БолгАрийски народ - истинските аристократи на Европа.

Но както е казал български княз Пресиян "БОГ ВИДИ!"

Автор: Димитър Кинов