ШЕКСПИРОВИЯТ ВЪПРОС

До 1709 г. нито в Европа, нито дори в Англия никой нищо не е знаел за “великия гений” на Шекспир. Първите “факти”, тоест печатни твърдения, са се появили чак в 1709 г.!

Обосновка за реалното съществуване на Шекспир и неговото творчество се явява малка забележка в книга, където е казано, че той се е родил в 1564 г. И чак след 1709 г. (145 години след неговото раждане!!!) са се “намерили” някакви крехки сведения за него. Но ако гледаме на тези сведения безпристрастно, то вероятността тези “трохи” да са фалшификат е по-голяма от това, те да са истина. Кому или по-скоро на коя власт е бил нужен “Шекспир от 1564 г.”?

Авторството на произведенията на Шекспир е въпрос, който занимава литературния свят много отдавна.

Не е съхранен нито един ръкопис от известните днес произведения на Шекспир. Известни са четири документа, в които има шест подписа, за които се твърди, че са на Шекспир. При това те се различават. Има предположения, че той е подписван от адвокати, тъй като е бил неграмотен или не особено образован.

Произведенията на Шекспир имат огромен и богат речников запас. Ако в преводите на библията от това време има едва 5000 думи, ако в речника на съвременника на Шекспир, поетът Джон Милтън думите са 8000, то в пиесите на Шекспир специалистите наброяват между 15000 и 21000 различни думи! 

Такъв речников запас може да притежава само много образован човек, аристократ. Защото по онова време само богатите аристократи са имали средства да изучат децата си добре.

Освен това, творбите на Шекспир изобилстват от термини от сфери като морското военно дело, аристократичния лов, правото и философията. Известно е, че дъщерите на Шекспир не са имали добро образование, а едната дори е била неграмотна.

Как е възможно това?

Дори погребението на драматурга не може да се нарече пищно, докато неговите съвременници, драматурзите Френсис Бомонт и Бен Джонсон са погребани в Уестминстърското абатство с големи почести.

Известният театър “Глобус” е построен в 1599 г., а шекспирови пиеси са били представяни и по-рано и не е известно да са се ползвали с някаква популярност.

Уилиам в своето завещание от три страници е описал всичко, което му е принадлежало и сред тях няма нито един ръкопис на негова творба, няма дори една книга. Можем да предположим, че ръкописи е наследила неговата по-голяма дъщеря Сузана, но дори сред нейните наследници няма нищо от драматурга. Тази загадка дори заинтригувала един църковен служител от 18-и век, който обиколил всички частни колекции в радиус от 80 км от родния град на Шекспир, но не намерил нито един ръкопис, принадлежащ на Уилиам Шекспир.

Съществуват множество предположения за автоството на шекспировите произведения, дори се предполага за групово авторство, но това е друга тема.

Важното е, че днес Англия е горда с най-известния и талантлив драматург на всички времена, родното му място се посещава от милиони туристи, а творбите му са издадени на над 80 езика.