ИСТОРИЯ И ЗАГАДКИ

неделя, 17 декември 2017 г.

ПИСМЕНАТА ИСТОРИЯ Е ЕДНА ГОЛЯМА ЛЪЖА

Писмената история е голяма лъжа

В продължение на много векове история е стояла на стража на политическите интереси на една или друга държава. Днес, в резултат на нови научни изследвания, стана ясно, че цялата световна история е чудовищно изменена, често умишлено.

Повечето от нас мислят, че фалшификация на историята в световен мащаб е невъзможна. Съвременният човек, възпитан в хронологическата версия на Скалигер-Питавиус, дори не подозира, че истинската история е подменена с измислена.

В края на 16-и и началото на 17-и век в Русия, настъпил политически разкол и, като резултат - промяна на царската династия. Това е Великата Смут, положила началото на сепаратизъм в Западна Европа. Единствената голяма световна империя се разпада, и васалните ѝ наместници в Западна Европа, останали без централизирана власт, започват кървава борба за територия и сфера на влияние (образуване на независимите европейски държави). На новоизпечените западни управници и на узурпиралите властта в Русия Романови (Nova Romanov) им е била необходима нова история, която да обоснове правото им на престола. По-късно този период историците ще нарекат Реформация. Учебниците по история оскъдно го описват като религиозен разкол.

Много европейски народи дълго време не признават правото на реформаторите и продължават да се борят за възстановяване на старата империя. Днешните граници на европейските държави, са определени в 17-18 век, в резултат на множество кървави войни. Необходимостта от написването на една нова история сплотила реформаторите.

За да придадат значимост на своите новосформирани държави и на своите предци, западните владетели удължили историята със стотици и дори хиляда години. Така се появява нова епоха, царства и легендарни личности, които всъщност са фантоми на известни хора от 11-17 век в единната Руско-Ординска империя. По този начин, за няколко поколения, успява да се формира ново самосъзнание у младите народи и държави.

През 16-17 век са създадени и се въвеждат в употреба нови езици, в замяна на единния църковно-славянски език: френски, английски, немски и т.н. Например фактът, че са се печатали книги на славянски език в Западна Европа до 16 век, е добре известен на историците. Древногръцкият и древния латински също са били измислени в този период. Изграждането на езикови и религиозни бариери позволява на реформаторите да изтрият от народната памет съществуването на някога велика световна сила.

Подправяне на писмената история.

Всъщност, дейноста по фалшифициране на историята е била държавна общо-европейска програма.

Фламандският орден на йезуитите се ангажира да фалшифицира жизнеописанията на светиите (в периода от 1643 до 1794 г. са написани 53 тома!). За времето си цифрата е просто огромна! Бурната дейност на фламандския орден е прекъсната от френската революция.

Един още по-голям център за производство на фалшификати – бенедиктинският орден. Известно е, че монасите на ордена не само са пренаписвали древни ръкописи, но и са ги редактирали.

Френският абат Жак-Пол Мин в средата на 19 век преиздава трудовете на бенедиктинските монаси. Трудът "Патрология" включва 221 тома на латинските “автори” и 161 тома на “гръцките” историци!

Също така, най-вероятно, лично Скалигер е написал незавършената хроника на Евсевий Памфил (твърди се, че оригиналът е бил загубен). В 1787 г. това произведение е намерино в арменски превод. Дори самият вид на хрониките навежда на мисълта за фалшификация - видът на хронологичната таблица точно повтаря таблиците, издавани в школата на Скалигер през 17-18 век. Повече от ¾ от датите, с които днес работят историците от цял свят, са взети именно от хрониките на Евсевий Памфил. Тези дати не са обосновани с нищо!

Проблемът на огласката на древните текстове.

В древността, както е известно, са писали думите само от съгласни букви. Гласните или отсъстват, или са били заменени с малки ударения. Материалът за писане е бил изключително скъп, така че писарите са го икономисвали, като пропускали гласните букви.

Това е т. н. проблем на огласката на древните ръкописи (и библейски, в частност). Ясно е, че за формирането на високо-художествен книжовен език, при недостиг на материали и дума не може да става! Само след откриването на технологията за масовото производство на хартия, се появява и възможността за упражнения в намирането на добър и образен писмен език. Съответно, през средните векове, литературният език на много народи в Европа тепърва се е формирал. Изненадващо е, че по-древните антични текстове, са написани с изключително обработен и раздвижен език! Например, езикът в трудовете на Тит Ливий просто поразява въображението с ослепително цветното и многообразно повествование. Официалната история твърди, че с този, изпълнен с многожество думи език, Тит Ливий е написал в I век пр. хр. цели 144 книги! Но в края на краищата, хартия в древността не е имало и писателите са използвали пергамент. Това означава, че своят език Тит Ливий е усъвършенствал на пергамент!?

Нека да видим колко е бил достъпен пергаментът.

За производството на един лист пергамент е необходимо:

Да се одере кожата на агне или теле, на не повече от шест седмици възраст;

Одраната кожа да се размеква в течаща вода шест дни;

Да се остърже ципата от кожата със търгалка;

Кожата да се държи на влага 12-20 дни, за да може процеса на гниене да отдели вълната;

Да се остърже вълната от кожата;

За премахване на излишната вар, кожата да се оваля в трици;

За да омекне след изсъхване, кожата се накисва в растителни екстакти;

Втрива се в поръсената с тебешир кожа белтък от яйце, оловни белила или пемза, за да се премахнат неравностите.

Технология за получаване на пергамент била толкова сложна, че цената на пергамента се приравнявала на стойността на скъпоценни предмети. Колко овце и телета трябва да се заколят, за да могат ”античните” автори да усъвършенстват уменията си?! Трудно е за вярване, че за написаването на такова огромно количество томове, в древността са избивали цели стада, и то не едно. По-вероятно изглежда предположението, че т. н. “древни текстове” са били написани през средновековието при разпространението на производството на хартия.

Великият фалшификатор.

Появата на съмнение допринася и фактът, че трудовете на уж древни автори са открити единствено в епохата на възраждането (15-16 век). В нито една библиотека или музей няма да намерите и един авторски оригинал. Само копия и преводи (понякога – двойни или тройни), направени, както ни убеждават, от загубени след това (тоест - след “преписа”) оригинали.

Корнилий Тацит, римски историк, живял, както се твърди, в I в. от н. е., известен преди всичко с написания от него Първи и Втори Медицейски списъци. Оригиналите, както се досещате, не са се запазили, а т. н. копие се съхранява в библиотеката на Флоренция. За първи път историята на Тацит е отпечатана в 1470 г. с Втория Медицейски списък или копие от него, ако се вярва на официалната версия. Такава е мъгливата история за откриване на този списък.

Смята се, че през 1425 г. Поджо Брачолини "получил" от абатството опис на ръкописи, в който е и списъкът на "трудовете" на Тацит. Брачолини бил ненадминат подражател. Той, подобно на хамелеон, можел да пише "като" (в смисъл - по стил като ...) Тит Ливий, Петроний, Сенека, както и като много други.

Известният хуманист живеел с размах и постоянно се нуждаел от пари, така че не е чудно, че източник на допълнителни приходи за Брачолини е било изготвянето и редактирането на копия на “антични историци”. С помощта на Никола Николли, флорентински книгоиздател, Брачолини организирал, като сега биха казали, постоянен бизнес по обработка на антична литература. Били задействани доста хора, и изобщо, деятелността е била разгърната в невероятен мащаб.

И, както се казва, потръгнало...

Чудесните находки на Брачолини!

В изоставената кула на Сент-Хоменския манастир Брачолини "намерил" огромна библиотека с древни ръкописи: писанията на Квинтилиан, Петиан, Флак, Пробо, Марцелло. По-късно, неуморимият хуманист (по съвместителство и археолог) открил писанията на Калпурний.

Уж оригиналните ръкописи и техните копия, Брачолини продавал за огромни пари. Например, от парите, получени от продадените на Алфонс Арагонски копия от трудовете на Тит Ливий, Брачолини си купил вила във Флоренция. Други клиенти на неуморния фалшификатор и имитатор са д,Есте, Сфорца, Медичи, Херцогския Бургундски дом, аристократи от Англия, италиански кардинали, богаташи и университети, които тъкмо започнали да попълват или разширявали своите библиотеки.

Получавайки от абатството опис на ръкописите ("Историята" на Тацит включително) през 1425 г., Брачолини веднага предложил на издателя Николли да купи описаните в описа книги на “антични” автори. Николли се съгласил, но Брачолини под различни предлози отлагал сделката няколко години. Накрая, губейки тъпрение, Николлли поискал да му изпратят каталога на книгите. "Историята" на Тацит там не присъствала! А в края на 19 в. учените Гошар и Рос, занимаващи се с трудовете на Тацит, са стигнали до извода, че написването на "Историята" на Тацит се отнася към 15 век, а не към I век, и е написана от вече познатия ни Поджо Брачолини ("История" описва събитията от 12-15 век).

Фалшивите епоси.

Вацлав Ханка, виден деец на Възраждането, толкова силно искал да докаже високото ниво на култура на чешкия народ, че изфабрикувал Краледворския и Зеленогорския ръкописи, съдържащи, както се твърдяло, древни чешки легенди и митове. Фалшификацията открил Янге Бауер. Ханка е работел в Националната Пражка библиотека от 1823 г., където не останал нито един ръкопис, който той да не е фалшифицирал. Борецът за националната идея е подправял текстове, вмъквал и прилепял листове, зачерквал цели параграфи! Дори е измислил училище на древните художници и вписвал имената им в стари ръкописи.

Проспер Мериме издал "Гусли" (колекция от песни) в 1827 г., под прикритието на превод от балканските езици. Дори Пушкин превел "Гусли" на руски език. Своята мистификация Мериме сам разкрил във второто издание на песни, чрез ироничен предговор за тези, които са се хвана на въдицата.

Заслужава да се отбележи, че "Гусли" е имала огромен успех сред специалистите историци, които ни най-малко не се усъмнили в нейната автентичност.

През 1849 г. излязъл карело-финският епос "Калевала", който както по-късно се разбрало, съчинил проф. Елиас Леннрот от южна Финландия.

Други такива измислени в по-съвременни времена епоси са "Песен за Сид", "Беоулф", "Песен за Нибелунгите", "Песен за Роланд". И такива примери, стилизирани като древна литература, има много.

Как се е унищожавало миналото.

За да може новата история да измести истинската, писането на “древни” книги не било достатъчно. Необходимо е било да се унищожат писмените източници, противоречащи на новата концепция, внушавана от реформаторите.

Инквизицията е изпепелила десетки хиляди книги, които били определени за неправилни. В 1559 г. Ватикана въвежда "Индекс на забранените книги", който съдържа не само отделни книги, но и списъци на забранени автори. Ако в "Индекс" попадала поне една книга на определен автор, то на унищожаване са били подложени и останалите книги, написани от него.

Един пример – в книгата "Славянско царство" е публикуван списък на автори, на чиито трудове се е позовал Мавро Орбини, докато е пишел книгата си. Повечето от тези автори са вече неизвестни. В "Индекса" срещу всеки от тях е маркирано "проклет автор".

Имало е даже списъци на подлежащи на прочистване и вече прочистени книги. Специално създадени комисии забранявали издания, изтривали части от текста, извършили претърсвания в домовете на хората и проверявали по границите. Комисарите на свещения съд дежурили във всички пристанища. Унищожаване на книги продължило дотогава, докато не била изтрита паметта за съществуването на Великата Империя на Изток.
Например до 1870 година на никого в Германия не е минавала мисълта за единна история на Германия. До този момент страната се е деляла на множество отделни княжества, всяко от което си е имало своя собствена история. И чак след обединението на Германия пруският историк Хенрих фон Трейчке за първи път създал единна за страната история, започваща от първобитните времена. Въпреки това, след крушението на империята, представата за единна история бързо губи очарование и възникналите на нейно място държави започват да създават свои отделни исторически линии. При това и в имперския период, и след него, с това се занимават професионални историци, някои от тях дори и в двата периода.

Географските карти.

До днес са се съханили много малко стари карти, които по правило, са били подложени на редакция и са публикувани без детайлно увеличение. Но даже на съществуващите можете да видите повтарящи се, но намиращи се на различни места, имена на различни селища и реки. Това не е изненадващо, тъй като разпространявайки своето влияние, империята е пренасяла на новите земи свои руско-тюркски имена. През 17-18 век в Русия и Европа са били изтрити повечето от старите имперски имена, а някои са били преместени. Например, евангелски Ерусалим е изместен от бившия Константинопол на територията на Палестина. Друг пример – Велики Новгород, който е бил столичната област на Владимиро-Суздалската Рус, с център в Ярославъл (Ярославово дворище), са прехвърлили на хартия от бреговете на Волга на брега на река Волхов.

Благодарение на проведените манипулации много руски градове са се оказали в други места и дори континенти. След кабинетната поправка, в местността са изпращали мисионери, които са обяснявали на коренното население, как се е казвала страната им в миналото. С течение на времето много хора са се съгласявали с мотивите на църковните отци, а за несъгласните са били приготвени огньове и много други средства за убеждаване. Процесът на редактиране на географски текарти е завършен едва в 19 век.

Историята се повтаря!

Ако все още се съмнявате в съществуването в миналото на глобално подправяне, накратко описано по-горе, предлагам да си припомним последните събития, а именно, разпадането на СССР. За да разединят народите, живели от векове в една държава, е било достатъчно да им се внуши идеята за независимост. Отворете съвременните учебници по история на Грузия, Украйна, Латвия, Литва, Казахстан, Естония и ще останете изненадани от прочетеното. Точно така днес по митингите турският президент говори за възстановяване на старата Османска империя, заявявайки, че това са турски земи, отдавна принадлежащи на неговата нация. Всичко е много просто - за младите ново-образували се държави е необходимо, независимо от всичко, да се намерят доводи за оправдание в миналото на историческите претенции.

ТЮРКСКИ ХАНОВЕ ЛИ СА БЪЛГ-АРИЙСКИТЕ КНЯЗЕ?

През 19 и 20 век почти всички учени са определили произхода на българите като тюрко-алтайци. Такива определят и Волжските българи. Никой не е обърнал внимание на факта, че поначало тюрките са номади, докато българите живеят в укрепени градове.

Столицата на волжските българи, град Болгар, е голям и богат търговски център. Биляр – още по-голям. Волжските българи са известни с това, че са добри земеделци и занаятчии. Зърното, например, съхраняват в ями в земята, което е древна тракийска технология.

За това, че тракийският език е най-древната форма на българския, казва един от най-уважаваните учени в наши дни - Сър Колин Ренфрю, който отбелязва в своята книга "Археология и език", че тракийският не се различава много от езика, на когото говорят днес в България! За справка - английският за 1000 години е загубил около 85% от лексиката си, а е документирано, че тракийският е загубил не повече от 10% от своята. Фактически в България днес се говори на тракийски.

Най-древната версия за библейсия потоп “Епос за Гилгамеш” (Билгамеш = Бълга мъж) е написан в 2478 г. Пр. Н.Е. на глинени плочки, намерени в Шумер (гр. Ниппур), но те не са написани от шумерите, а от кутигурите, българско племе.

Техният цар покорява Шумер и Акад и основава известната династия на кутигурите, според шумерския хронологичен царски списък. В бъдеще всички ще преписват оттук, променяйки имената и времето на описаните събития от историята на истинския библейски народ. В първоначалната шумерска (т.е. българска) версия на библейския потоп, така нареченият "Ноев” ковчег се нарича МА-ГУР (като известната пещера МАГУРА в България). Това се превежда като КОРАБ-КЪЩА и се съобщава, че той е заседнал на планината Нисир в землището на кутите. Това е описано още през 1910 г. от професора от Университета на Пенсилвания (САЩ) Х. Хилпрехт.

Царят на кутигурите (от рода на кутите) завзел столицата на Шумер г. Нипур и за пръв път нарекъл себе си ШАР (ЦАР на български), тоест Господар на четирите страни на Света (Шумер, Элам, Акад и Кутия) или Император на Света. Това са същите земи на митичните халдейски свещеници и легендарни магьосници, които, водени от “Витлеемската” звезда ще останат в историята (всъщност в Библията) като болхви = магове (влъхви).

Името на кана КУБРАТ от рода Дуло (вписан в именника на българските князе години по-късно), владетел на Стара Велика България и баща на кан Аспарух, се превежда от шумерското КАБРАТ като "четирите страни на Света". А името на народа му БАЛ Г(A,У)Р може да се преведе като Божи Народ. Това, разбира се, е абсолютно недопустимо от поклонниците на Талмуда.

Древната езическа религия на българите е била ведическа. В българската митология са се запазили 67 божества, такива като:

ЛАМЯ, ХАЛА(бълг.) = ХАЛИ (от ведите),

ФУРИЯ (Бог на Слънцето) = СУРВА (бълг.) = СУРИЯ (от ведите)

Водачът на слънчевата колесница се нарича РУМЕН (санскрит, бълг.).

Богинята на знанието се нарича УММА(от ведите) = УМНА (бълг.).

Умма е и името на един от шумерските градове.

Бог Суши се нарича СУШНА, от суша (бълг.)

Богът на Вятъра ВАЮ, ВАТА(ведите и на санскрит) - вея, вятър.

Войната, описана в древно-индийския епос Махабхарата (Маха бъхарате (българите), което означава Големите (Силните) българи.

Тя е озаглавена като "Великото повествование за потомците на Бхарата", по името на цар Бхарата, потомък на древния цар Куру. Описва се войната между двама братя с български имена Пандо и Киро (Куру), което се потвърждава от българските топоними в Северна Индия и Бангладеш. Втора група топоними, по на север, в Балх, Балхара (Бал-хора, означаващо Големи (Божии, Велики) хора, Бактрии (гръц.) и Кушанската империя на рода Дуло. Болхвите - влъхвите от Шумерския (Самарския) град на боговете Ерида. Бог Сурва (бог на Слънцето) и водача на неговата слънчева колесница - българинът Румен.

Паралели откриваме в панонския град Крумерум (микенски антропоним Курумено (Крумен), лично име, което е сродно с името на българския княз Крум. Крум се превежда като червеникав (в смисъла на рижав), кръмен, крумен (старо-български), също означаващо червеникав.

В съвременния български език е запазено и като лично име Румен. В допълнение към казаното по-горе трябва да се отбележи, че тракийската писменост е древно-шумерска.

Ванга е казвала: “Там, където за преминали българите, са оставяли Бел(Бъл)-град”.

През цялата си многовековна история българите са създали и ръководили десетки държави и империи (според някои оценки над 50 държави и 22 империи). Древните български държави не са били хомогенни, а се състояли от множество племена-клонове - кутигури (кутии), утигур (утии), оногури (оногондури), кучи-българи, купи-българи, котраги, дучи-българи, орхондор-българи, чдар-българи, черни българи, сребърни българи и т.н. Те са живеели в различни части на държавата, както във вътрешността, така и по границите, изпълнявайки различни функции в нея.

Този безценен управленски опит се е предавал в династическите български родове от поколение на поколение, в продължение на хилядолетия.

И когато кан Аспарух (Есперих от рода на Дуло) преминава Дунав с почти милионна армия и основава Дунавска България, той носи със себе си и най-напредналата до този момент държавна система на управление, разполагаща със 37 нива на държавните постове. Това сложно държавно устройство позволявало да се включват безболезнено в управлението на империята и други племена и народи, прехвърляйки им част от полномощията, но същевременно предавайки им пълната отговорност за поверената територия.

Противно на привидно очевидното, дълго време са ни държали в заблуждение за това, че древно-българските владетели са наричани хан(ове), живели са в юрти и се обличали в дрехи от одрана кожа, а вместо родови знамена, са носели на кол конски опашки. Това безумие е подкрепяно от академици, учени и от строгите директиви на тоталитарната цензура, чиято цел е била да убие в зародиш всеки опит за възраждане на националната ни гордост. Не че тя не е подхранвана в протежение на годините, но се е основавала на грешна теза.

Но, съгласете се, едно нещо е да се каже, а съвсем друго е да се докаже и ясно да се обясни произхода на думата в езика, в който тя се използва, както и да се предоставят достоверни исторически извори и артефакти.

За да объркат допълнително хората, съчинили псевдо-историята и са въвели нови термини и понятия, като прабългари, праславяни, древните руси и техните производни. Никой от древните автори, никога и никъде не нарича българите с името "прабългари", българина - "прабългарин". Също така, никога не се споменава за български ханове. Въвеждането на тези термини е направено целенасочено, за да се раздели изкуствено българския супер-етнос на множество по-малки, и след това да им се внуши, че те са различни етноси.

Произходът на титлата КАНАС, не се вписва в официалните исторически реалности. Ако приемем, че думата е палеобалканска, тогава можем спокойно да изхвърлим на боклука стотици томове историческа литература, а заедно с тях и огромно количество титуловани "авторитети". Днес дори и за познавачите на историята е ясно, че теорията за тюркско-алтайския произход на българите е една псевдо-наука в чист вид.

Но да се върнем към титлата на нашите тракийски предци КАНАС. Варианти на нейното изписане показват тракийска диалектна особеност, която е типична и за днешните български диалекти. Най-често се среща като КАНАС, но Маламир е титулован КÀНЕС, т.е има колебание между "А" и "Е". Тази функция намираме в тракийските думи дева-дава и в българския глагол девам-давам. В тракийските надписи от 8-7 в. пр. Н. Е. откриваме древни титли като АКЕНАС, АКЕНАНОГАВО, както и думата за светилище АКАНАН и лични имена с корен КАН - КАНУТИЕВАИС, КАНУТИЕВАН. Тук се проследява връзката с хеттската дума КАНТЕЗИЯ/ХАНТЕЗИЯ (начало, първа част) и лидийската (диалект на мизийския и фригийския) КАНЕЙН (пръв жрец), т.е. тракийската титла има значение на ръководител, вожд, този, който е първи, вожд - жрец.

Траките са оказали силно влияние върху келтите и галите, чийто древен символ е бил конят. Страбон свидетелства за култ към Дионис в Галия, както и за практикуване на самотракийски мистерии на Британските острови. Алфред Холдер съобщава за култове към тракийските божества Атис, Кибела, Сбелсурд (Alfred Holder, Alt-Keltischer Sprachschatz). Затова трябва да проверим за наличност на сродни думи на тракийските КАНАС, КАНЕС, АКЕНАС в езика на келтските народи. Както и се очаква, там откриваме COUNOS (гал.), означаващо княз, CINTO (гал.) - първи, CEAN - глава, водеща роля; CEANARD (ирланд., шотл.) - лидер, първороден, CYNTAF (кимриш) - първо...

КЕНАС = КАНАС = КНЕЗ = КНЯЗ

БАГАЙОС (трак.) означава БОГ (бълг.) = БИГ (укр.) = БАГА (слов., авестр.) Думата БОГ на тракийски е намерена в надпис от 8 в. до.Н.Е. Според Хезихий БАГАЙОС е името на върховния бог на фригийците.

Тъй като древно-българският титул КАНАС, КАНЕС показва връзка с хетските, тракийските и келтските думи, то тогава е невъзможно, те да са с тюркско-алтайски произход.

Известно е, че тюркските народи използват съзвучната дума ХАН, но това не означава, че българската титла КАН има тюркско-алтайски произход. Освен това тюркските племена са се цивилизовали значително по-късно и е съвсем естествено те приемат административните термини и титли от по-развитите народи, с които са имали контакт в този момент. Титлата ХАН, залепен на българските князе след 1951 г. и смятаща се за тюрко-монголска дума, за първи път се среща в 12 – 13 в. при монголския на вожд Темурчин (Чингис хан), а не през 6 – 7 в., както се опитват да ни убедят "учените" тюрколози.

Така наречените "турски" титли паша, сеймен, седар са персийски, а султан, векил, везир, гавазин, имам, аянин, заптие са арабски. Може да се отбележи, че тюрките са взели не малко титли в своя език от по-развитите към този момент народи, с които те са в контакт.

Част от арийците от тракийското племе БРИГИ (ФРИГИ, БРИГУС), за които се споменава в индийските пурани, са преминали през земите на тюрко-алтайските народи. Т.е не тюрките са донесли от Азия титлата на владетеля (вожда), а точно обратното – Болг-Ариите са оставили своя отпечатък върху тюрките.

КАНАС е първи, първородният, този, който е първи. Древният корен КАН намираме в българските думи ЗАКОН - това, което е първоначално, ИЗКОНЕН - първоначален. Най-древната форма на тези думи е била ЗА КАНИ и ОТ КАН, което е сродно с хеттските думи КАНТЕЗИЯ / ХАНТЕЗИЯ, означаващи начало.

КАНАС е древен вариант на титлата ПРИНЦ = КЪНѦӠЬ (старобълг.), което е отдавна доказано от проф. Ганчо Ценов, а цялата титла е КАНАС У БИГИ, означаващо ПРИНЦ(КНЯЗ) В (НА, ОТ) БОГА.

За непредубедените е лесно да видят, че БИГ(и) е БОГ. Старобългарската титла КАГАН е сродна с тракийската КАГАЙОС - по-висок. Тоест КАГАН е височество. Старо-българската титла ТАРКАН произлиза от тракийската дума ТАРК (ТАЛК) - тълкува, да говори, съди. Без съмнение ТАРКАН е съдия.

Тъй като лингвистите не са имали достъп до важни за историческата истина сведения, то те предубедено търсели обяснение на думите сред волжските българи, с помощта на тюркските езици. В работата си "Етимологичен речник на руския език" Макс Фасмер споменава титлата на волжските българи ТУРУН, ТРУН. Според него тя трябва да отговаря на древнотурското TUDUN(принц), но не обяснява как е стигнал до този извод.

Например римската титла PRINCEPS(принц, владетел) произхожда от PRIMUS(първи), друга една титла - DUX(вожд, господар) произлиза от DUCERE(управлява, държи се).

Заплетен в мрежата на догмите на своето време, Макс Фармър не забелязва очевидното. Най-близкото съответствие на ТУРУН(аристократ) е TYRANOS(владетел, господар), а по-късно деспот.

Думата TYRANOS не е тюркска, а най-вероятно лидийска, на който говорят траките в Мала Азия. Тези земи от дълбока древност са обитавани от тракийските племена бриги, фриги и мизи, които мнозина автори определят като българи. Страбон свидетелства, че мизийския език е диалект на фригийския и лидийския. Тук е уместно да се допълни, че някои изследователи определят лидийците като предшественици на етруските.

За да разберем какво означава волжко-българската дума ТУРУН, трябва да се определи етимологията на думата TYRANOS. В древността царе са ставали най-силните и смелите, именно те са увличали след себе си останалите войници на бойното поле. TYRANOS(лидийска) отговаря на старо-българската дума ТОУРЪ(бик), т.е. голям, силен, едър. Със същата семантика е и фригийската титла БАЛЕН(цар) – от БАЛАЙОС(голям, едър) е сродна със старо-българската дума думи БОЛИЙ - по-голям, бик.

Думата ТУР (силен, голям, бик) се среща в името на тракийско селище ТУРО ДИЗА - силна, здрава крепост. Това показва, че титлата на волжските българи ТУРУН е с тракийски произход. Точно такъв тракийски произход има и средновековното име на река ВОЛГА - АТИЛ, ИДЕЛ (в съответствие с българските летописи и множество географски карти). Тя е сродна с Херодотовото речно име АТЛАС, ATULAS (прочетено от И. Дуриданов).

Да разгледаме българските титли БОИЛ, БОЛЯР.

БОЛИЙ(старо-бълг.) означава голям, силен и е сродно с БАЛА(санскрит), означаващо сила и БАЛИН(санскрит) - силен. Тук се сещам за един от главните герои в сагата на Дж. Р. Толкин “Хобит”. БОЛЯР и БОИЛ са сродни думи с тракийския БАЛАЙОС - голям, силен; БАЛЕН - владетел и БОЛИНТ/ВОЛИНТ - силен, като бик. БАЛИС(стопанин) е едно от имената на бог Дионис(по гръцки). Тракийското племе витини нарича своя върховен бог БАЛЕОС - стопанин. Тракийското царско име ДЕКЕБАЛ може да се обясни с думи ДЕК - меч и БАЛ - сила. Друго тракийско племе ТРИБАЛИ - тройно силни, може да се обясни с думи ТРИ - три и БАЛИ, БОЛИЙ - силен.

Вижда се колко много тракийски думи са сродни със старо-българските титли, но нас упорито са ни убеждавали, че БОИЛ идва от тюркски. Тракийската титла БАЛЕН е документирана с надпис от 8 в. до Н.Е., а първите тюркски надписи са от 6 в. от Н.Е., т.е. най-малко 1300 години по-късно. Ако някой на някого е давал думи, то траките/българите са уникалните дарители. Това се отнася, между другото, и за всичко останало – могилни погребения, генетика, оръдия на труда и технологии, оръжие, строителство и т.н.

“Българите имат изключително силно развито чувство за справедливост и собствено достойнство. Всяка неправда предизвиква чувство на отхвърляне на ментално ниво и съответно - категорична конфронтация".

БългАрийците никога не са се страхували нито от числено превъзходство, нито от митовете за непобедимост на противника, ако е трябвало да накаже тиранина. В битка, нашите предци се хвърляли в бой под звуците на гайди и с песни, в прослава на национални герои.

Думата ГЕРОЙ също е тракийска.

По-късно тя се появява в английски език като HERO, а при "древните" гърци - данайците го срещаме, в мита за известния конекрадец и убиец ХЕРАКЪЛ. В какво се състои "подвига" на този герой, когото гърците - данайци възпяват в своя мит.

Оказва се, че през нощта, той "геройски" окраднал красивите коне, собственост на цар Диомед и си ги подкарал към дома. Тракийският цар го настигнал и влязъл с него в битка, в която и загинал. Ето това е цялата история на митичния “гръцки герой" Херкулес.

Точно такива "герои" американските каубои на Дивия Запад в по-ново време са наричали конекрадите и убийците. Които след кратък съдебен “процес на Линч", увисвали на първото дърво. Но какво да правим, такива са били “ценностите” на данайците, с които ни "хранят" вече толкова време.

Тук трябва да се отбележи, че с културата на "древна" Гърция се е формирала и културата на съвременна Европа. При това тези познавачи на историята забравят, че в древността под думата Европа хората са разбирали територията от Дунав до Егейско море - сърцето на Тракия, т.е. днешна Дунавската България. По-късно европейците самонарекли себе си “европейци”, както и гърците самонарекли себе си “елини”.

Елини произлиза от тракийско-пеласгийската дума сели - заселени. Днешните сродни думи на нея са село и селяни. Така са били наричани хората, обслужващи пеласгийските и тракийските храмове. Те са водели заседнал начин на живот, за разлика от пришълците-номади гърци, и заемали по-висша, по-престижна степен в социалната йерархия. Защо да не откраднем етнонима на тракийските жреци - си помислили гърците - и нарекли себе си елини...

Ролята на траките във формирането на държавността на германите и съвременни руси е добре известна на всички учени и те се страхували, че истината ще урони не само авторитета на двете империи. И тези "учени", с известни корени от руската и австро-унгарската историческа школа, не само премълчавали истината, но и умишлено са създавали ужасни лъжи за историята на БългАрийския народ, с цел да го разединят, поробят и подложат на постоянен грабеж.

Ето такава е историческата истина.

Надписи по камъните и колоните в Плиска, Преслав, Търново и т.н. не принадлежат на тюркските бег-ове, а на българите, отвоювали през 7 век окончателно своята независимост от Данайска Византия.

Лъжите и манипулациите на господа масоните Златарски, Амбери, Фехер, роднините Йосиф Шафарик и Йосиф Иречек и други псевдоучени стават прозрачни, след като са представени всички исторически данни. Тези престъпници извършвали политически и икономически поръчки на господарите си, скривали историческите сведения и по този начин са представили на обществеността изкривена историческа картина на древния БолгАрийски народ - истинските аристократи на Европа.

Но както е казал български княз Пресиян "БОГ ВИДИ!"

Автор: Димитър Кинов

ТРАКИЙСКАТА ТЕОРИЯ НА ЦАНЯ ГИНЧЕВ ОТ 1890 г.

Тракийската теория на Цаня Гинчев

събрано и написано от Иван Шишманов

Семето за болестта, която го повали нечайно в гроба, Гинчев си го спечели, като имах случай да спомена на друго място, в „Славянската беседа", на вестникарския банкет. Тоя банкет бе последната му радост, последното му приятно впечатление. Славянската беседа бе последното място, гдето той се прости с живот, другари и мечти. Може би не е неуместно именно в Юбилейния сборник на Беседата, свързана тъй тясно с неговото име да изложа една негова теория, която бе го занимавала отдавна, с която може да се каже, той склопи очи и която ми завеща с изрична просба при сгоден случай да я публикувам.

„Великата хипотеза", която той наричаше истина и в която той вярваше чвръсто, както може да вярва само човек с огромна фантазия, заключава следните две положения:

1. Древните тракийски племена, които според Херодота образували подир индийците най-многобройния народ на света и които са прями преходници на славяните на Балканския полуостров, не са измрели. Те живеят и днес още между нас.

2. Траките са славяни. Те са дали на нашия език особната аналитична форма, която го отличава от другите славянски езици, а в това число и от старобългарския.

Българският език е единствения аналитичен език сред славянските езици, които са синтетични. Синтетичен език е език, в който думите се състоят от повече от една морфема, докато строго аналитичните - само една морфема на дума.

Eзикът на Кирила и Методия не е тракославянски, а специално български - бугарски. Бугари, така нарича Гинчев ония славяни, които са се заселили по-късно на Балканския полуостров върху землищата на „туканите" (автохтонните) тракославяни, с които са се смесили. Бугари — от реката Буг, гдето е била първобитната им люлка.

Тия свои тези Гинчев облича в няколко по-общи разсъждения за преселението на народите. Eто и самата му „тракийска теория", както ми и е изложил в две писма от 6 декември 1890, г. и от 8 юли 1891 г. Някои малки бележки към неговите мисли ще си позволя да направя към края.

Търново, 6 декември 1890 г.

"Такваз ли беше историята преди многозначущите разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа ще даде нов свят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и ти се види сега чудно.

Недей се чуди!

Стъпи високо и погледни върху течението на времето и събитията и ти ще видиш три народа.
Славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена. Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и сама сурова като него. След това е дошел манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби.

Славянската люлка не е Север, както щат да думат и с каквото щат да доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се колонизирали славяните на Север, но тогава те не са се звали славяни, това голямо море е имало особени свои местни имена и пристанища.

Как ти се чини? В доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между тая славянска раса, не са ли се стремили по-силните да се задържат все по на юг и са отблъсквали слабите по на север, както учениците отблъскват от собата (печката) по-слабите си другари зиме, кога се валят да се топлят? Това нещо е естествено, не само между хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите. Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите", не е ли вървяло по тоя закон? Тоя страх, гдето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при собата да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, не върви ли все по тоя закон?

Когато тоя закон е съществувал и ще съществува, догдето има топлина и студ, то може ли да се мисли, че хората най-напред са се заврели в ледените обятия на природата? Ведь человек не е северно произведение на природата - неговото отечество е топлината и светлината. Екваторът! Защо всичкият человечески род си представлява рая светъл, хубав, топъл - градина, вечна градина?

Не ни ли напомня това нещо инстинктивното чезнение на человека към старото му отечество, от гдето са го принудили да напусне някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай - своето бащино огнище, гдето животворящото слънце, неговият детински бог, му е давало всичко? Всичко, що му е било трябвало за неговия поетическидетински живот. Някои мислят да противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината.

Не се спира то!

Догдето съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще се продължава тоя закон с всичката му сила. Това е борба на злото с доброто, на черния бог "студа" с "топлината".

Равновесие няма и не може да бъде, защото го няма в самата природа. Направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне във веки вечния - защото ще е уравновесена. И стремлението на славяните и борбата на нашите препредеди е вървяла по тоя закон - да се върнат пак в отечеството на своите праотци, от гдето силата на по-силните ги е изгонила или по-добре избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед.

Как ти се чини, във времето още на Дария, Филипа Македонски, римляните и византийците, не са ли колонизирали свободолюбците на север, гдето като са се усилили и размножили, пак се явявали да отмъстят на грабителя на отечеството и свободата им и са го смазали и заели пак дедината си. Не се ли повтаряше това до вчера, от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на свободоизвестяющата тръба, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо.

Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но мщението няма да престане, защото старото отечество, макар с най-непълни предания, не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните злати моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те ... доколкото съм ги разбрал. Като вземам пред вид нашата поезия, язик, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хорáта, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, му се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна.

Като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове. Джигани се зоват те в народа и работата им - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя "работя тежка работа". Като вземам пред вид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам пред вид, че арнаути, гърци, цинцари, ермени, латини, турци (преселенците) са се завардили и досега с язика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и найпосле като вземам пред вид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея до онова място, гдето карали само коне и живели само пчели - Русия, Южна Русия и т. н. с пчелите на чамовите дървета.

Аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо.

Това е противоречие на логиката. До Юстиниана те са съществували, а после не?!

Това нашето е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят в своята пота за увеличение на своите гниещи нации. За дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки. Тъй е било и тъй върви и до днес...

Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус. Ний трябва това да го разберем - това е борба за живот и за смърт.

Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра. Ако бяха тия траки, днешните българи новопришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският, руският и др. новославянски язици?

Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийскославянски. Той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия.

Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите и великорусите средньото най-южно и най-развито звено.

Те са живели на Буг и край Черното море и твърде е вероятно да са се звали бугари или българи от самата река, както това се е завардило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н. Току тъй не ни зоват македонците и сърбите бугари. Те са дошли, а може би и да са били викани от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго. Защо нема съпротивление от тия славяни, които заварили бугарите тука?

Не е ли било същото, както това е станало и най-после стана пред нашите очи, гдето ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак? Ходът на историята си върви по един път: тука нема нищо магическо, всичкото е естествено, както тогава, тъй и сега.

Тези българи са говорили близо, а може би и същото, както и днешните руси. Който се съмнява в това, да иде в Шумненско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, да чуе как говорят и до днес и как са се завардили думите.

Кучья (рус. кутья), жерка - воденица, жернов - воденичен камък, стъпа - чутура, ступа, десни - венците в устата (рус. десни). Падежите, глаголът кликам, бобонките на черницата агуди, (по руски ягоди) и много други. Ами костюмът на жените, не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т. н.? Това не показва ли пак, че оная теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена от някои византийски шовинисти диванета-летописци?

На българите старите язикът им се изгубил!

На завоевателите езикът се изгубил!?

Дали си името пълно за пълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм? Ами че този, който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския, и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като по-вече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето.

Това първото, тракийското, е дало християнската вяра на пришелците, но господствуващият официален язик е принадлежал на завоевателите (бугари), на него е и преведено Светото писание. Ето защо е той толкова близък с руския, защото завоевателите бугари са говорили тъй, както и русите.

Но после ний видим, че като падна България, в Асеневско време язикът се е изменил, а това ще рече, че господарите бугари като паднали, и язикът им взел да пада. Взел да преобладава тракийският. Недей мисли, че и тогава тракийските славени са разбирали черковния язик, както бугарите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено и т.н.

Който е бил учен, той е разбирал книжовния език - бугарския. Инак аз не мога да разбера нелогичното и неестественото. Ето туй е то "изгубванието" на българите заедно с язика им и приемванието на славянския язик. Напротив - тука славянския (българския) се е изгубил и се е отракизирал или утракил."

Търново, 8 юли 1891 г.

------------------------------------

„Мене ми се чини, че моето пророчествувание все ще се изпълни, че потомците на старите траки не е възможно да са потънали в земята!

Потомците на Ситалка са живи!

Когато Велизарий е събирал от тях войска, след него не можеше да ги глътне Тракия, толкоз много са биле. Аз съм предчувствително убеден, че като се отделят шопите, но не македонските шопи, а тия от Искъра на запад със Софийско, които са дакийски тракославяни, като се отделят нашите поленци от Търновското поле, Свищовското край реката Янтра до Дунава Русчушко, Разградско и Шуменско с Добруджа, гдето са същите пришедши от Буг българи - другото на юг от Балкана с цяла Тракия до Македония, всичкото население с черните дрехи е тракийско, чак до Сер (Серес). То е най-голямото на Балканския полуостров, каквото си е било и в старо време и още преди да са се явили гърците на света. Били са се с египтяните, но върху това нещо трябва да се работи и да се копае земята и могилите. Всичката тайна тук състои в това, че траките, същи славяни, под римляните са се звали със своето име, дадено им от гърците - траки (северни), докато им дойде помощ от братята им българи-славяни и ги подбуди и принуди да съставят нова държава, да ги отърват от Византия и гърците.

Тогава взеха да бележат в историите си, че дошли славяни или по-добре - траките станали славяни. Това нещо е било, както аз си представлявам, както с решението на българският черковен ни въпрос. Реши се въпросът и се явиха всичките жители на Тракия българи, а гърците где отидоха?

Такава метаморфоза е станала и с траките, когато са дошли българите от Черно море и се създава държава във византийската, както създадохме ний нова черква във византийската.

И в Македония ще бъде същото. Щом всичкият народ признае Екзархията и зачете славянски в черквите и училищата си, ще се явят славяни и ще се изгубят гърците и после ще пишат, които са заблудени подир гръцките интриги, че се явили славяни и погълнали гърците, или ако няма кой да забележи каквото е било в онова време, ще мислят, че цяла Македония е била все гърци, но после избягали в Гърция. Както казват, че траките са избягали във Влашко и от тях станали днешните власи! По-диво от това възрение не може и да бъде.

Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени, между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват - и си стоят и днес с дрехите си и с езика си!

Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?

Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов - народът със своята неписана история в умствените му творения и разкопките, но трябва труд, средства и способни критични историци и археолози".

Преди всичко идеята, че траките не са изтребени окончателно, че те живеят още, е идея, която се споделя от всички посериозни историци и траколози. "Немислимо би било - казва и Томашек, който е най-личният сега живущ познавач на тракийските племена и диалекти - такъв един голям и важен народ като тракийският да загине съвсем безследно."

Херодот нарича траките най-големия народ на света подир индийците и такъв един грамаден народ да не е оставил и наймалко следа? - се пита с изумление и Гинчев.

От тракийското произхождение на днешните българи Гинчев обяснява и някои по-специални български езикови явления и особено послеставния член и отсъствието на старите флективни окончания при имената. Незапознат с новите изследвания в областта на историята на нашия език, той предполага, че тракославяните са си говорили почти така, както си говорим и днес, а тъй нареченият черковнославянски (старобългарски) език със синтетичните граматични форми е северно славянско наречие - наречие на завоевателите българи или бугари.

В много отношения изкуственият език на Кирила и Методия се основава на едно наречие, което няма защо да се предполага, че е било общобългарско. Историята на всички книжовни езици ни учи, че и в случая с нашия по-стар книжовен език, за основа трябва да е взето някое отделно наречие, покрай което са съществували вероятно много други, доволно различни от него диалекти и може би по-близо стоящи до сегашните наши наречия, отколкото онова, което е послужило за превеждането от братята на свещенното писание.

Люлката на човешкия род не може да бъде ледният Север. Това е абсурдно. Тая люлка трябва да се търси в топлите страни по Екватора. Оттук по-силни раси са избутали известните нам европейски племена към север, отгдето те постоянно се стремят да се завърнат в топлото си отечество. И тук Гинчев не е сам. Той се среща с някои по-нови антрополози, които смятат арийците за видоизменение на една особена европейска предисторическа раса, наречена средиземна, която е оцеляла и до днес и към която принадлежат и семитите. Тая раса се отличава с тесния си череп, като същите арийци, само че е чернокоса и черноока. Русата коса и бялата кожа арийците са получили после под влиянието на северния влажен климат.

Тогава няма да се питаме какви следи са оставили романизираните или нероманизираните траки в нашия етнически състав (при всичко, че изследването на тоя въпрос е от голяма важност за нас, тъй като то е тясно свързано и с изследването на цял един много важен период от нашата история - основанието на Второто българско царство, в което румъните са взели, каквото ще да се говори, значително участие) а ще се питаме въобще - какво влияние са оказали върху нашия народен тип, върху нашата култура, нашите обичаи, нашия език всички тия многобройни племена, които в историческо време са били в сношение с нас.

За жалост, сведенията ни за тоя могъщ народ са крайно оскъдни. Едничките сравнително по-подробни известия за траките намираме у Херодота и Тукидида, който е прекарал голяма част от своето 24-годишно изгнание в Тракия.

Херодот забелязва: „Ако би се управлявал тоя народ по волята на едного, ако да би бил въодушевен от единомислие, той би бил непобедим и, според моето мнение, най-силният народ". Съчиненията на другите древни описатели, които са познавали по лични наблюдения отделни тракийски племена, се смятат за невъзвратно изгубени, така напр. Getica на Дия Хрисостома и Критона, коментарите към дакийските походи на Траяна.

Идеята, че народите не измират така безследно, срещаме и у Раковски: "Народите не са къту щурци (скакалците) да ся запратят изеднъж в земята и да са затрият и изчезнат сичките изеднъж и завсегда, освен в случаи всеобщаго потопа или всеизтребителной болести, за които от Иродовото време насам нямами някои си доказателство, нити спомян да са последовали."

За траките не се знае нищо, но е твърде вероятно известна част от тях, както и другите тракийски племена, особито които са живели в близки сношения с римските гарнизони, да се е романизирала. Обаче масата на селското тракийско население, макар че то не е било и многобройно, без съмнение не се е подвъргала на влиянието на латинския език и е вероятно, че си е запазила своята националност по-дълго време и само подире, както и свободните даки отвъд Дунава, се е сляла със сарматите (славяните) и др. народи, които са се населили на балканския полуостров от Север".

"Издирванията, направени през последните години, са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език, следователно от антропологическо отношение траките още живеят и сега и съставляват интегрална част от българския народ. Много нрави и обичаи, почти всичките тъй наречени „народни" имена на българите не са славянски и е твърде вероятно, че те са тракийски; тъй също и названията на много реки, градове и села са се запазили от тракийско време".

Ето какво говори и Копинтаровият ученик Миклошич за образуването на българския език в своята „Сравнителна морфология на славянските езици":

"Когато славяните в VI столетие се настаниха на българските земи, те не ги завариха без население. Езикови доводи ни принуждават да приемем, че в онова време са живели на полуострова тракийски племена, сродни на днешните шкипетари (албанци). Из съединението на тия две народности е станал българският народ, а от смесването на езиците им - българският език, както повечето романски езици са произлезли от смесването на латинския и тракийския език. Българите, които сетне нахлуха в тези земи, наистина дадоха на народа и езика и името си, но езикът им не е имал никакво влияние върху езика на покорените, също тъй, както и славянският елемент е оставил непокътнат граматическия строй на румънския език. Както романските езици, така и българският е постепенно е загубил по-голямата част от склонението.

Въпреки погрешната практика на използване крайно несъстоятелното нарицателно "славяни" като родов, етнически термин, и нерядко залитане към русофилски клишета, идеите на академик Цани Гинчев са във фундамента си правилни. Като противовес на Възрожденските му тези относно произхода на българите стоят надутите академични бръщолевения на Иван Шишманов и цитираните от него "светила" на европейската историческа школа от XIX век. Не можем да не забележим неприкритото пренебрежение, с което се отнася Шишманов към "Великата хипотеза" на своя приятел етнограф и радетел на българщината. В същото време Иван Шишманов нашироко цитира автори от рода на никому неизвестния влашки драскач Хъджъу, който нарича българският език "карикатура" и приравнява хилядолетната езикова традиция на българите с тази на циганите.

Настоящата статия е пример за пагубната негативна пропаганда на историческа наука в Европа за периода 19-20-и век спрямо историята на България и българите, и тоталното игнориране мнението на изследователите на местния български изворов материал.

КЪДЕ Е БИЛА КУБРАТОВА БЪЛГАРИЯ, КОИ СА БИЛИ БЪЛГАРИТЕ

Наскоро четох в оригинал едно изследване, завършено и издадено в далечната 1908 година.
То е на Ганчо Ценов и се нарича "Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните".
Издадено е през далечната 1908 г.

Мащабът на изследователския труд е огромен, а това означава, че изследването е започнало много, много по-рано.

В него се ДОКАЗВА, че Кубратова България не е била в района на Азовско море, както пише сега в учебниците по история, а по земите на Дакия и Панония, тоест на запад от Карпатите. Във византийските хроники, самите византийци пишат, че Коврат е умрял “на запад”.

На запад от Византия?!

И че с българи, германците са воювали още през 4-5 век. И че Аспарух е дошъл на Онгъла от степите на северното Причерноморие, но след като е бил изгонен на изток от земите на баща си от хуните.

Много, много интересно!

И всичко това цитирано в оригинал от византийските и германските хроники от онова и по-късно време! И от 1908 год. всичко това отива в архива и е забравено, неудобно - ненужно на науката.

Затова именно от Моравия са поканени Светите братя да преведат богослужебните книги на български, който тогава е бил т.н. старославянски или просто словенски език.

А азбуката, позната днес под името кирилица (или поне нейният първоначален вариант), е съставена от епископ Улфила, живял около 310-383 г. в Никопол, векове преди братята от Солун да излязат със своята азбука - глаголицата, която не се е наложила във времето по нашите земи.
Той произхожда от Кападокия в Мала Азия, водейки своето потекло от едно село на име Садаголтина, близо до града Парнас. За това писах по-рано в МАЛКО ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ

През разцвета на българската книжнина в Симеонова България приемат писмото (азбуката) на Улфила и я утвърждават като държавна, и така е до днес, а глаголицата си остава само в Моравия и Хърватско.

Явно това не е изгодно да ни се припомня и затова, като официална позиция на историческата “наука”, се утвърждава версията за историята на нашия народ, която днес учим в училищата. Че са чергарски племена от далечния Изток.
Естествено такава я познавах и аз ... доскоро.

Крива работа е историята, всеки може да я пренапише, и то не съвсем и само от руските и съветските учени, както някои неистово твърдят, а по-скоро от австро-унгарските, каквито са били чехите Иречек и дядо му Шафарик - чешки евреи. Защото, ако се докаже това (макар че то всъщност е доказано отдавна, но се покрива) Унгария и Австрия трябва да си изгубят славното минало, а те са имали претенции и към Трансилвания и Влашко, които са били чисто български, като население и територии в средните векове.

Освен това в труда на Ганчо Ценов се ДОКАЗВА, че Византия не е владеела Солун и дори Одрин по време на инвазията на Аспаруховите българи, и дори в по-ранни времена, и че цяла Македония е била населена от българи, наричани траки в гръцките източници.

ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

1. В 4-6 век бургари са наричали наемната войска от "тракийци", която е служела в крепостите на Европа, защото били перфектни воини, несвързани родствено с местното население. Служили са в укрепен лагер-крепост, наричана "бург", а те затова са наричани бург-áри. Оттам идват окончанията на много европейски градове на -бург. Поради това, че не са им знаели племената, от които са били родом, а те на Балканите са били много, за удобство започнали да ги наричат с едно име - бургари, булгари, което в по-късен етап преминало на българи, поради по-твърдия говор на аспаруховия народ.

А прехода от буРгари към буЛгари е станал поради простия факт, че за да изговорим звука "р" ние трябва да нагласим речевия си апарат, като да кажем "л", но пропускайки въздух през езика си. Някои народи не могат да изговарят някои звуци и се е стигнало до по-лекото буЛгари. А второто "р" е вече след "а" и е по-лесно изговоримо. Опитайте.

Подобен преход от една буква в друга е добре известен факт в лингвистическата наука.

2. В „История во Kpaтце о болгарскомъ народе славенскомъ сочинися и описася въ лето 1792 Спирадономъ Jepcxuмoнaxoмъ“ издадена от В. Златарски в София през 1900 год. четем за владетел Болг:

„О Коладе, третий крал iллiрическiй. По Бладилiи наста третый крал именом Коладъ, в лето отъ сотворенiя мiра 4745 (763 пр. Хр.)

Tой беше весма нечестивъ, золъ, властолюбив, блудник, суровъ и просто рещи всякой неправде отецъ, а най-паче мучитель, немилостивъ. Того ради возлюби его сатана и постави его одесную ceбе, дая ему честь достойною за дела его. Когда се смесиша съ елини и с рiмляие, iллирицы видеша, како они делают комири – iдоли и поклоняются имъ, восхоте и Колад богомъ бити и повеле народу покланятися ему яко богу, а не яко кралю. И роди два сина, имя перваму Болгъ. И когда се роди первий сынъ его Болгъ, повеле всему народу по всей земли его торжествовати, cиpечь праздновати в месяц декемврий 24 дня, ядуще и пиюще, и поюще песни, сиречь „Болгъ се роди Коладе, тойзи вечерь Коладе“ и прочiя, повторяюще многократно помянующе имя Колада, даже и до днесь ест праздникъ той у Болгарiи Аще и крестишася болгари, обаче древнаго того дiаволскаго обичая не забравиша.

Потом уби его Богъ громом, и тако изверже окаянную душу свою. По смерти Коладовы насташа сынове его Болгь и Брем“.

След като разправя за завоеванията на Брем, най-сетне за Болг пише:

„Болгъ же братъ Бремувъ завоева Тракiю, Македонiю, Далмацiю, даже до Белое море и до Римъ. И той бе подобенъ отца своего – мучитель великiи, повеле народовы зватся именем его Болгаре, и от то время назвашася iллирици болгари, а не якоже нецыи мнять, яко отъ реки Волги изыдоша болгары.

„Греки, не имущiи слово буке, не могутъ сказати болгары, но вулгары; а рiмля не, имущiе слово бе, могут сказати болгары“.

Това е за сега най-вероятното обяснение на името българи, защото това име действително се споменава най-напред, дето е действал Болгъ. Дали Болгъ е синъ на Коледа, е работа, която ще се обясни отъ Митологията. „За насъ сега е особено важно, че Болгъ се споменва въ народните песни или, че той е живялъ въ сръдцата на народа.”
И нещо много важно!
В много от древните хронисти българите били наричани готи или гети. При всяко споменаване на готи, гети, авторите уточняват, че това са българите.
Заради имперските цели на Австро-унгарската династия на Хабсбургите, върху историческата наука е оказан огромен натиск и фалшификация, която да докаже, че готите са били германски народ. Въпреки това, изследователите на готите и развитието на германските народи удрят на камък.
Това много добре е описано в книгата на Юлия ХаджиДимитрова "Готи, сиреч Гети" (Gothi, qui et Getae), в която авторката разбива на пух и прах всички вековни усилия на готистите в германската историческа наука.

Готите са били българите. Улфила на българите християни (Арианско направление) превежда библията от древногръцки. Тя се проповядва във всички църкви на християнизираните българи в пределите на Източната римска империя (Мизия). Самият превод на германски е правен от латински. Ако готите са били германи, можеше да направят превода от тяхната Библия. Но езикът им е бил непонятен за германите, самите германи тогава са го наричали склавински.

Та така с нашето име.

Подобно на името "траки" (северни), което гърците дали на племената, населявали земите на Балканския полуостров.

И едно много важно уточнение!

Гърците са населявали само тънката крайбрежна ивица на Балканите. Обособени в множество малки и по-големи селища (полиси), те търгували с местното население от вътрешността и разнасяли стоките си с кораби от един град на друг или в Константинопол. Гърци във вътрешните територии на полуострова не е имало, като трайно местно население. Имало е единични случаи на грък, служител при накой местен велможа или монаси в манастирите. Трябва ясно да се знае, че негръцко, тоест “тракийско”, е било цялото население на Балканския полуостров. Територия, заемана от множество племена, носещи името си от името на реката, край която са живеели или друг етноним. Племена като беси, струмяни, мизийци, келети, шкодриси, дардани, одриси, гети, даки, трибали, макромани и множество други.

Между другото, подобна е историята с генетиката и на населението на северна Италия, преселенци от Северна Европа, предимно германски и дори скандинавски племена. Ако има останало нещо “италианско” на Ботуша, то то е по селата на юг.

Но да се върнем на Балканите.

Негръцки племена е имало и в Пелопонес, и в Тесалия и в цялата, тъй наречена “гръцка” Македония.

Как са изглеждали тези хора?

Ами погледнете която и да е "антична" "гръцка" статуя - така са изглеждали. Високи, снажни и с правилни пропорции, с бради и светли коси, здрави и силни. Всеки мускул - камък! А жените са с правилни пропорции и красота.

Но не си мислете, че всичките тези статуи са от дълбоката древност, показателно наречена АНТ-ичност (на тракийското племе анти). Така странно добре запазени и многобройни, като дори много от тях са намерени по местата си.

А къде са всички постройки от следващите векове? От античността до късното средновековие ни делят едни 950 години - цели десет века!

Къде е всичко това, цялата тази култура десетвековна?

Всички тези народи са живеели уседнало и са търгували с гръцките крайбрежни колонии, защото така е било по-удобно. Защото по море стоката е пристигала много по-бързо, и сравнително безопасно, до местоназначението си. Солун е имал статута на свободен за търговия град, нещо като съвременните безмитни зони. Не е бил пряко подчинен на Византийската столица и много пъти е имал за управител българин. Това го пише в не една византийска хроника, но умишлено се крие от историческата наука.

И след всичко това, като се замисля, най-жалкото е, че всичките тези сведения сега имаме, благодарение на источници, написани от небългари. Това са били хора от вражески на България държави, които са били пристрастни в преценките си и в описанията на историческите събития. А колко по-различно щеше да е знанието ни за историческите събития, ако се бяха запазили нашите, българските, писмени паметници?

=====

И накрая, за пиперлива подправка, ще поместя няколко рисунки от атласа Civitates orbis terrarum, съставен и издаден от George Braun с рисунки на Franz Hogenberg в 1588 година.

В този атлас са представени, чрез рисунки, над 200 градове, предимно от Западна Европа. Интересното в случая са надписите на имената на градовете. Те са написани на латински, изкуствен език, съставен изключително за написване на официални светски документи и бумаги на църквата. По-късно езикът, станал универсален и наднационален, е бил приет и в науката за означаване на имена и процеси в биологията, ботаниката, медицината и физиката.

Та ... Вижте как са се изписвали тогава познатите ни днес градове, и колко добре това илюстрира пряката връзка със словенския език, който е бил в основата на повечето европейски езици, формирали се под влиянието и на латинския.