За „самобитния“ принос на гърците в световната култура ...

Помествам откъс от изданието "Избрани съчинения" на Д-р Иван Селимински, Наука и изкуство, София 1979, стр.285, в което той пише истината за гърците. Пише я като свидетел на събитията.

"...Както старите гърци, така и днешните, имат голяма слабост към хубавите работи, та често публикуват чуждите писания като свои.

Омир, който произхождал от Мала Азия (неизвестно от кое място), поради хубавите си песни е присвоен от гърците.

Същото се отнася и за фригийския баснописец, арабин по произход, Езоп, когото заради хубавите му басни наричат елин!

Аристотел от Стагира (Халкидон), макар и да е «варварин» македонец, поради знаменитите му съчинения (чието съдържание е черпено от изпратените от ученика му Александър Велики от Индия, Халдея, Египет и Персия книги), днес гърците оспорват народността му.

Същото е и с Лукиан, макар и персиец по произход, понеже е писал съчиненията си на гръцки, те го смятат за елин.

Същото е и с по-новите и известни хора като: Йоан Далмаскин (роден в Дамаск), Василий Кападокийски, Кирил и Методий от Солун, Теофилакт от България, Климент Евгений Астрахански архиепископ.

Константин Вардалах - по произход египтянин, Атанас Богориди от Котел, Никола Пиколо от В. Търново, лиричния поет Атанас Христопулос от Костур (син на поп Христо и баба Стана), Димитър Дървалор от Клисура (в Македония) и пр. и пр. 

Много други живи и покойни те обявяват за гърци, само защото са писали на гръцки език, въпреки че всички споменати, с изключение на Вардалах, са славяни от Османската империя.

За чисти свои сънародници те обявяват Паяков от Солун, Шино от Велес, Тошица от Мецово, Ризарас Карастатис, Арсаки и Запа, македонци, куцовласи и албанци, и това те правят заради големите им пожертвования, които са те направили за родината си, а не само за Гърция. Тези добродетелни мъже, истински пазители на богатството, подбуждани от благочестиви и човеколюбиви чувства, пожелаха да посветят богатството си за просвета на сънародниците си и като не намираха убежище на друго място в Турция, освен в Гърция. Не можеха да направят дарение направо в родното си място, поради противодействието на турското правителство и фенерските архиереи, изобщо поради покварата на първенците и безсилието на народа, а го направиха в Гърция. Та по околен път да дадат на родината си това, което искаха. Всичките тези благодетелни мъже, въодушевени от благочест и в дух, основаха много човеколюбиви заведения, на които дадоха своите имена, като вярваха, че тяхното благодеяние ще бъде предадено на родината им.

Това означава, че гърците са само временни опекуни на тези завещания.

Но те смятат, че тези имоти са техни по същия начин, както и монасите твърдят, че различните заведения, построени с дарения на християните в техните места, са дарение за тяхно лично ползуване.

И така гърците, не само че не показваха към другите християнски народи никаква признателност за направените големи дарения, но дори се опитват да поробят завинаги тези народи - техни благодетели, като по този начин заместят напълно турската власт.

Марко Бочар, героят при Месолонги, е от село Боча (Воденско) в Македония, хаджи Христо от гр. Ниш (Софийско), героят от Пелопонес хаджи Петър от гр. Сливен, Наум от гр. Воден, спасителят на Гърция Колокотронис, които по потекло е от с. Вишегоре (Костурско) и други юнаци, все от славянски произход, красят гръцката история, в която обаче никъде не се отбелязва техният истински произход.

Но винаги се споменава тяхното гръцко име и гръцки род!

Колко смешни са подобни вярвания в днешния век! Гърците, не само че не показаха никаква признателност към другите съседни на тях християнски народи за направените от тях огромни жертви, но като постигнаха целта си, т. е. като се освободиха през 1843 г., издадоха закона за туземците и за чужденците, с който те обявиха ксенолизация, т. е. изгонване на чужденците. Те и сега продължават да работят за тяхното пълно поробване, като по този начин искат да заместят турската власт, като че ли се намираме в старите варварски и завоевателни времена.

Както се вижда от филипиките на Демостен, атинците от трибуната хулели македонците, като ги наричали варвари. Но когато македонските царе се отличили във военното изкуство и се прославили с победите си в Азия над персите и други азиатски народи, те спечелили благоразположението на гърците, та тези последните започнали да наричат някогашните варвари-македонци гърци и по произход, а самата македонска династия да смятат за гръцка."

„…В границите на Византийската империя влизали голям брой равностойни помежду си народи. Тя била същинска Източна Римска империя, както се вижда от езика ѝ - латински, на който се пишели всички държавни заповеди, закони, договори и др. И до днес не е измерен още нито едни държавен документ, написан отначало на гръцки език, а само такива, които били отпосле преведени.

Същото е и днес в заместилата я турска империя, в която езикът е турски, но подчинените народи имат всеки свой език, някои от които са добре обработени.
Имат добре уредени училища, библиотеки, търговия, паметници на различните си езици.

Когато някога турската власт падне, след време, например след един век, би изникнал въпросът: кой народ е бил господстващ в турската държава?

Ако съди по книгите, по паметниците, по учебните заведения, търговията и промишлеността, никои няма да повярва, че господари са били невежите турци!

През римската епоха умственото развитие на народите в различните области било доста напреднало. Много от учените говорели каква вреда носи на народите идолопоклонството.

Много от поетите и актьорите в театрите представяли боговете, свещениците и целия идолополонски род. С други думи, чувствала се нуждата от верско преобразуване - сградата на идолопоклонството била на срутване.

Необходимо било да се появи един разумен мъж, който, като схване новото, което се за ражда, да създаде една нова разумна вяра и в същото време да намери сили да излезе да я проповядва.

В подобно положение се намираме и днес. Извратеното от страстите и материалните облаги на тънещите в мързел манастирски ордени християнство, не съответства на идеите на XIХ в.!

Днес вече никой не почита и не вярва в изповядваните от името на християнството бабини деветини.

В подобно време се появил Исус Христос, очакваният преобразувател на политическото общество, който със своите апостоли, всички те евреи по произход, провъзгласява новата, действително небесна религия, която получила името на основателя си - Христова и която апостолите разпространили между всички народи.

Най-бързо тя се разпространила по бреговете на Сирия и Египет и оттам навлязла във вътрешността им. По онова време гръцкият език е бил на мода, като днес е френският. Мнозина похристиянчени вече отци от различни народности и ученици на александрийските училища, написали и съчинения на гръцки език, в резултат на което този език бил възприет в повечето от християнските църкви.

Ето как, поради въвеждането на гръцкия език, нахлули гръцките свещеници навсякъде, които постепенно взели връх, докато най-сетне се обявили за господари в християнската църква, наричайки я, както и сега я наричат европейците, «гръцка», като с това означавали, че преобладава гръцкият език, а не каква е преобладаващата народност в нея.

Следователно Гърция не е изникнала самостоятелно из земята, нито пък е самоук нейният народ, а е ученик на източните си съседни «варварски» народи.

Тя не е учител на Запада, а само мост, по който цивилизацията минала от Изток към Запад, от Азия към Европа.

Византийската империя е римска, а не гръцка.

Учители и първи строители на християнската църква били апостолите, които са евреи, а техните наследници, макар и да са писали на гръцки език, са произхождали от различни народности.

Гърците се освободиха с помощта на всички християнски народи, а не с тази на сънародниците си.

Техните училища са били основани от мъже от чужда народност. Университет, гимназии, девически училища, богословско училище, морско училище - всичко е дарение от чужденци.

На университета, който беше заложен в банка, княз Милош Сръбски подари 25 000 драхми!

Д. Анастасов, по произход македонец, построи Атинската метеорологическа станция.

Македонецът Ризарис издигна из основи и поддържа богословската семинария в Атина.

Албанецът Арсаки построи и поддържа тамошното девическо училище, което носи неговото име - «Арсакион».

Атинската катедрала е построена с помощта на християнин извън Гърция.

Библиотеката, опитната станция, музеят и други в Атина са дарения от чужденци.

Това означава, че и тези имоти не са техни собствени блага. Както вече споменах, повечето от известните герои на въстанието им не са гърци по народност.

Най-сетне - Русия, която е славянска империя, чрез въстанието я възкреси, което тя отдавна подготвяше, а с флота си (като опожари при Новарино египетско-турския флот), стана причина нейната независимост да бъде призната с клаузите на Одринския мирен договор с Турция от 1829 г.

И така ние стигнахме до много печални за гърците изводи, а именно че те притежават дарбата да се кичат с чужди добродетели, да лъжат слушателите си и по този начин крият истината.

Приписвайки на себе си всички големи и славни дела, искат да им бъде позволено да си служат с всевъзможни материални и нравствени средства.

След като станаха нетърпими със своите излишни доводи, гърците, за да се оправдаят пред света, измислиха съвсем неуместни приказки.

«Нека всички знаят, че гърците от XIX в., както и гърците от времето на Изократ, смятат за най-добър признак за произхода и народното си достойнство не чистокръвността си, но общото гръцко учение. Не благородството на произхода си, а благородството на духа си!

Да произхождаме и от сарматите, и от които да било други варвари, не може да ни се отрече, че говорим чисто гръцки език» (В. «Клио», №35 от 1 март 1862 г.). 

Според това определение само съвсем невежите, говорещите само един език, принадлежат на известна народност, а говорещите повече езици изпадат в положението на Омир - да бъдат без определена родина и народност, защото тогава принадлежат на няколко такива родини и народности, т. е. колкото езици говорят…“

Откъс от: Д-р Иван Селимински , Избрани съчинения, Наука и изкуство, София 1979, стр.285

Д-р Иван Селимински (24 декември 1799 – 21 август 1867) е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар.